И НА ТРИФОН ЗАРЕЗАН С НАДЕЖДАТА ДА СЕ РОДИ И ПРЕРОДИ… - Статии 2013 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:41Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2013 година

И НА ТРИФОН ЗАРЕЗАН С НАДЕЖДАТА ДА СЕ РОДИ И ПРЕРОДИ…
И НА ТРИФОН ЗАРЕЗАН С НАДЕЖДАТА  ДА СЕ
РОДИ И ПРЕРОДИ…

Всички обичайни практики, изграждащи структурата на българската обредна система, преследват осигуряването на човешкото и стопанско благополучие. Ориентираността им  в календарния цикъл определя по-голямата или по-малката им наситеност с едните или другите обредни цели   и конкретната им локална специфика. И тъй като Трифон зарезан е празник, с който в традиционната ни култура се отбелязва началото на аграрната година , съвсем естествено е в структурата му освен  практиките, с които се цели  оказването на особена почит и внимание на най-добрия лозар през годината, да бъдат включени и съответни на тогавашните мирогледни представи и вярвания обичайни практики за плодородие на лозята. Мисълта за берекетна година сподвижва празника още  по време на подготовката му. С нея стопанката на всяка къща  меси т.нар.  „ трифонска пита”, сварява напълнена кокошка и окичва с цветя и зеленина пълната  бъклица с вино, предназначени за  стопанина й, който ще се присъедини към  мъжкото шествие, отправило се към лозята, за да ги  „зареже” по обреден начин. Със същата мисъл той пък ще постави късче от тази пита при корена на най-хубавата  лоза, „да захрани с него лозето”, ще го полее с червено вино и „светена” вода и докато „зарязва лозето си”, отрязвайки три пръчки от нея/ или по три пръчки от три главини/, щедро ще благославя, разчитайки на магическата сила на обредното слово:” Айде на хайрлия да е! Берекетна да е годината! И пълно и пълновато да е от всичко!. Па да даде Господ – от лоза грозде – чебър вино ! Да са пълни бъчвите и да преливаааат!”

Тези пръчки  всеки лозар, завръщайки се от лозето си, отнася в черквата, „да им четат поповете молитва”, а после ги връща обратно и ги заравя в земята му, „за да се не маньосва гроздето”, а това ще рече – здрава да е реколтата от  него и „берекетна да е”.

Преди осмислянето на св. Трифон – приемникът на тракийския бог на виното и веселието Дионисий – като покровител на лозарите и винарите,  в българската митологична система съществува т.нар. „стопанин” /наричан още и „сайбия”/ на лозето, от благоразположението на когото стопанското благополучие е в определена зависимост.  В обредния свят на предците ни с цел благоразполагането на този въображаем владетел на съответния имот/ нива, лозе, водоизточник/ му се принасят  както безкръвни  жертвени дарове / вино, хляб, светена вода  и лозови пръчки/ заместители на традционните китки в някои други обичайно-обредни прояви/, така и кръвни  дарове  – в трифонзарезанската обредност – костите на птицата, която изяждат лозарите на общата им трапеза, се заравят в собственото им лозе, за да се осигури добрата му родитба. Вярването пък, че е възможно във времето на патриархалната култура плодородието му да бъде отнето от злонамерени лица и пренасочено в друго лозе, е наложило обичайната практика още при зарязването на трите лозови пръчки на избраната главина, те да бъдат похлупвани с кожения калпак на лозаря.  От една страна предците ни са разчитали на кръговата му форма, която отделя „своето” от „чуждото” и не позволява нито проникването на зловредни влияния, нито пренасочване на берекета му на друго място. От друга – направата му от кожа с вълна е позволявал прекия контакт на вълната като символ на плодородието с лозето на съответния стопанин – т. нар. контактна магия за плодородие.

Колкото и магически да са осмисляни тези обичайни практики, във всяка от тях прозира вечният и изначален човешки копнеж за здраве и стопанско благополучие. Именно той определя и  практическата им целенасоченост – да са пълни  и препълнени бъчвите с вино в предстоящата година, „ да се роди и прероди, та на земята да натегне”.

                                 Доц. д-р Йорданка Манкова - зав. отдел "Етнография"

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: Klavdiya (07.02.2013) | Автор: доц. д-р Йорданка Манкова
Преглеждания: 213
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси