Женското облекло във Враца от края XIX и началото на XX век - Статии 2012 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:11Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2012 година

Женското облекло във Враца от края XIX и началото на XX век

Българката винаги е била модерна и красива, каквато продължава да бъде и до ден днешен. Идеалът за красота, присъщ на епохата, винаги се пренасял и върху дрехата, по съответен начин, и определял основния тон на модата. Непосредствено преди Освобождението, врачанки носели предимно двупрестичени и сукманени носии, чиято прелест привличала вниманието на всеки, който минел през България. Тези чужденци, дошли от бляскава Европа, наситили погледа си с красотата на гръцките мрамори, с величествените сгради на Рим, с пирамидите на Египет, заявявали, че облеклото на българката придава царствена осанка на вида й. Френски пътешественик възкликнал: „Носията на българките е забележителна „Красота! Съвършенство!...”.

 

В края на XIX век, в резултат на следосвобожденските процеси, които настъпили в икономиката, културата и бита, традиционното облекло претърпяло редица промени. В този период българинът започнал да пътува, да се докосва до европейската култура и да я пренася в своето битово ежедневие и празничен живот. Това е един бавен период, в който по-богатите врачани,  най-често от средите на адвокати, предприемачи, студенти и чиновници, пътувайки по търговски дела или за обучение, започнали да обръщат все по-голямо внимание европейска западна мода. Така мъжете донесли от чужбина първите модни журнали, които жените разглеждали с интерес. Дамите доста по-късно сменили традиционните дрехи, защото нямали възможност да пътуват извън страната, но близостта на пристанищата Лом и Видин все пак дала възможност на пазара да се появят нови платове и някои модни аксесоари. Първоначално жените шиели дрехите си с домашни тъкани, произведени от собствените им ръце. По-късно мъжете пренесли и манифактурните стоки. Появили се първите шивачници, в които се крояли и шиели облекла по поръчка. В края на XIX в. двупрестилчената носия се заменила от комплекта: фуста и блуза. Изменение настъпило и в традиционната женска риза. Тя загубила характера си на основна дреха и, тьй като била напълно покрита, престанала да се извезва. Така  кройката и украсата по нея и придали градски вид. Характерните за старинната носия къси елечета и антерии, подплатени с памук, се изместили от къси палта от фабричен или тъкан плат и плетени шалове. Кринолинът не успял да се наложи във врачанските празнични облекла, защото бил твърде неудобен, като обем, прекалено дълъг и  често се влачел по земята.

Деколтето било прието да се прикрива, а модата помагала с високи яки, набори, къдрички и дантели, много характерни за периода. Късите ръкави също били табу. Ризите се закопчавали отзад с помощта на множество копчета или секретни игли. Полите си жените пристягали с копринени колани. Към края на XIX век се появили ръкавите тип буфан – силно вталени към китката, а нагоре – разкроени и ефирни. Дрехите на дамите носели очарованието на платове като кадифето, кашмирът и най-модерния плат във Враца тогава - тафтата. Роклите или полата не трябвало просто да се носи, а да пее. Единственото нещо, което предизвиквало мъжките погледи по онова време, нямало нищо общо с голотата – един джентълмен разбирал, че към него приближава дама, когато чуел характерното шумолене на долната част на полата.

През зимата жените използвали най–вече къси жакетчета. В края на XIX век кожата служела само за вътрешна подплата или най-много около яката и по ръкавите. По-заможните девойки имали плюшени жакетчета – най-често червени и зелени с червена лисица. Тези ”бижута”, както ги наричали те, обаче не били за всекидневна употреба. По този начин, облечени в рокли с шлейфове и тюрнюр, дамите от интелигентските, офицерските и учителски кръгове, посещавали офицерските балове, провеждани в града ни. Там се показвали дрехите, обувките, чантите и шапките. Някои от тях били с арматура от тел, с цветни елементи, пера, от фино обработени материали.

Както в останалите градове на България, така и във Враца най-популярен аксесоар бил шапката, която се превърнала и в един от най-важните части от облеклото, тъй като разкривала и много за социалния статус на своята притежателка. В края на XIX век шапките допълвали изцяло визията на българката, която все още не изваждала на показ почти нищо от тялото си – перифериите били широки, целите украсени с цветя и разнообразни апликации:  „Жената винаги е отдавала най-голямо внимание на главата си. Над кока й често се забелязвала кацнала някоя птица с човката към косата и с опашката, щръкнала нагоре”. Така описвал модата журналистът и писател Георги Каназирски. Освен птици, шапките се красели и от цели букети с цветя. Някои дори представлявали овощни градини с череши или ягоди. Чак в самия край на XIX и началото на XX век, шапките станали по-семпли, практични и изчистени. Задължителен аксесоар към градското облекло били и слънчевите умбрели – чадърите, известни и като „слънцебрани”, които били много стилни и се наложили бързо в градската мода.

Постепенно се променило и бельото на врачанката. Там навлезли корсажите и дори банелите. Така до 30-те години на миналия век по-заможните врачанки не отстъпвали по нищо в облеклото си на европейките.


                                         Силвия Веселинова - уредник в отдел "Етнография"

 

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (15.10.2012) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 403
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси