Власовден - Статии 2012 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:10Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2012 година

Власовден

На 11 февруари се чества празникът Власовден. Той е посветен на здравето на впрегатните волове, кравите и овцете. Църковният християнски празник е наречен на свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради Христа в 312 г., покровител на домашните животни.

В миналото едрият рогат добитък и най-вече волът са били на особена почит. Това  датира още от дълбока древност. Волът е едно от дванайсетте животни, които влизат в календара на нашите предци. Наличието на това животно в миналото е било белег на богатство. Който е притежавал повече от едно от тези животни се е считал за състоятелен. Много често неизвестните народни автори на песни възпяват силата и предаността на животното. Волът продължава да заема важно място в бита на българите чак до началото на 20 век. Българският селянин го е впрягал при оранта на земята си, като по този начин селянинът обработвал земята, която храни него и семейството му. Освен за селскостопанска работа това животно е служило за транспорт. Впрегната волска кола била едно от основните средства за придвижване. С навлизането на техниката, съвременните автомобили и селскостопански машини отнемат изцяло ролята на вола. Въпреки това, отношението на българина към това животно остава същото.

Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба, намазани с мед или рачел, които се прекаждат в обора. Единият се нарича св. Влас, другият – св. Петка. От хляба  св. Влас слагат в храната на животните, а от хляба  св. Петка раздават по съседите. Омесват и гевречета, от които поставят по едно на рогата на животните. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват.  Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас. Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. Воловете не се и впрягат, за да не се пресилят. В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.

На Власовден се спазват и някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“ (с груба вълна) овце. Традиционната храна за празника включва: шарена пита,  баница и кашник.

Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

Силвия Веселинова

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: garadinki (10.02.2012) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 58
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси