Хубост от векове за векове - Статии 2012 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:17Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2012 година

Хубост от векове за векове

         Неделима част от българската народна култура се явява везбеното изкуство. Голямото разнообразие на орнаменти, композиции, изискана завършеност и блясък от цветови гами говорят за богатото въображение, фантазия и умения на българката. Везбената орнаментика се развива на базата на славянската и прабългарска културна традиция, но разбира се това не изключва географската и историческа обусловеност и влияние на съседните на българската държава народи. При изясняване произхода и развитието на народното везбено изкуство особено значение има и влиянието на тракийската орнаментика. На нея дължим широко използваните стилизирани форми на животни – най-вече на кон и елен. Везбеното изкуство влиза в контакт и с византийската култура, но независимо от чуждите влияния самобитността й се запазва векове наред.

       Внимание заслужава фактът, че в залите на ЕВК „Св.Софроний Врачански” посетителите могат да разгледат и да се насладят на красивите везбени орнаменти по традиционните костюми от Врачанския край. На преден план изпъква самобитността и запазената традиция, касаещи използваните и характерни за Врачанско бодове и конци. Везбата украсява носиите като е съсредоточена по пазвата на ризата, по раменете, маншетите и полите. Врачанката шие и везе върху копринени и кенарени ризи, върху памучно и конопено платно, както и върху шаяци. Най-често използваните бодове са кръстат, полегат, ажурен, зад игла, нацепен и др. Във Врачанско най-употребяван е кръстатият бод, а качеството при изработката на везбените мотиви зависи и от конците – копринени, памучни и вълнени. Цветовата гама е богата, но любимият цвят на врачанката е червеният. Нежният бледорозов цвят влиза в съчетание със синия,а жълтият със зелен. С много труд, търпение и сръчност се постига желаната фигура или композиция, а така също и гъстотата на бодовете, което е отличителна черта на везбата.

       Мотивите на везбената орнаментика се определят от постигнатия контакт на хората със заобикалящата ги среда, с вечния стремеж да си обяснят природата и възпеят своя труд.

      Преобладаващите орнаменти с геометрични фигури са квадрат, триъгълник, ромб,кръг, розетка, зиг-заг, кръст и всеки от тях е магически натоварен.За стопанката, извезала кръстът като мотив той означава плодородие, пълни класове на житото и пшеницата, кръгът е светлината и топлината, розетката носи радост и веселие, дъгата – дъжд, здраве и живот.

         Растителните мотиви са широко застъпени във везбената орнаментика от Врачанско. В богатата колекция от престилки, които притежава отдел „Етнография” на Регионалния исторически музей, дървото на живота – като символ на Великата богиня майка, е извезано върху почти всяка една от тях. Цветята и плодовете, като орнаменти, също присъстват в носиите на врачанското население. В извезаните фигури и цели композиции ще срещем също така стилизирани животни и птици – най-често гълъб, орел ,гугутка, паун. Силно развитият култ на траките към коня намира отражение и във везбените елементи по украсата на носиите.

         Върху ризите на лазарки от Врачанско задължително трябва да се ушие фигурка на змей. Този мотив пази девойките от да не бъдат грабнати или залюбени от змей.

         Един от най-важните моменти в подготовката на девойката при встъпване в брак е да подготви и натъкми сватбения си чеиз. С особена любов, много старание и търпение тя шие и извезва венчалната си риза, защото с „нея ще се венчае и с нея ще се представи пред бога”. Ако разгърнем една такава риза от Врачанско или Видинско пред нас ще се разстелят алени карамфили със зелени листенца и капчици роса по тях, сребърни нишки и ситен маргарит. Цветовите композиции греят по пазвата, ръкавите и полите – сякаш сега са цъфнали и на човек му се иска да усети аромата им.

           Жените са криели своите извезани творби и оригинални хрумвания и чак,когато дойде празник или събор, показвали какво са сътворили.

       Дългите години на робството не са успели да унищожат емоционалната зареденост на българката, тя не престава да твори, да шие и везе, да пресъздава в картини летописа на живота.

        Везбените орнаменти – дошли до нас като послание от едно древно начало – отразяват незнайни съдби, носят сила, която едновременно гали очите и зашеметява погледа.

                                        Недка Димитрова - уредник в отдел "Етнография"

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (15.10.2012) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 206
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси