Историческите корени на детските игри - Статии 2012 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:32Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2012 година

Историческите корени на детските игри

 От археологическите разкопки днес ние научаваме, че както съвременното дете играе днес, така е играло то и през вековете. Първите игрови форми възникнали още в слабо развитите обществени формации и били средство за обучение, за формиране на умения за съвместно действие, за предаване на информация. Известно е, че именно игрите в древността са съсредоточие на обществения, религиозен и политически живот, средство за въздействие върху хода на някои исторически събития, обществото и природата, посредници между хора и божества.

           Такава е играта на ашици, която е не само  сред най – любимите, но и е една от най-старите игри, познати на човечеството. Ашикът (на турски: aşik) е костица от глезена на агне или козле, наподобяваща зар, наричана още „игра на кокалче".

          Ашиците от своя страна се приемат за родоначалници на зарчетата. Разбира се, те не винаги са имали съвременната си форма. Съществували са зарчета  с пирамидална форма - най-древните от тях са намерени при разкопките на царската гробница в шумерския град Ур (3000 г. пр. Хр.). В гробниците на древния Египет са намерени и зарове ментета, с които си служели нечестните играчи.

             Със зарове и ашици се играело  върху маса и плот, а това не е случайно, защото се смята че най-древни са т.нар. настолни игри - тези, за които се използва дъска. Такива игри са съществували в повечето култури и общества, като някои дори предшестват развитието на писмеността в най-ранните цивилизации. Така зарът се превръща в основоположник на десетки нови игри, като  Домино, « Не се сърди човече",. Табла, Шах, Дама и др.  Tова са  т.н. тихи игри, които заемат вниманието децата, учат ги да мислят, да се съсредоточават, да преценяват действията си, като предвиждат определен резултат. Именно тези игри имали своите привърженици не само сред децата, но и сред интелигенцията и буржоазията. В реклама на Военния клуб във Враца, отпечатана в местен вестник, е отбелязано, че той предлага за развлечение билярд, табла и шах. Много от квартални кафенета в града ни също предлагали игрите на табла и шах на своите клиенти."

            Децата са си играли на множество игри и с играчки, които често те сами си намирали а понякога и собственоръчно си изработвали, като раковини, шишарки, или с пъстри  и плоски камъчета, които хвърляли хоризонтално над водата. Такава е и играта с  топчета, която много наподобява играта с ашици. Топчетата  са споменавани в литературата на Древна Гърция, остров Крит, Древен Рим и Египет. Изработвани са от камък или глина. В древността за играта са били използвани орехи, лешници, костилки от маслини и дори скъпоценни или полускъпоценни камъни. XX век в България навлизат и стъклените топчета. В различните краища на страната ни, те имали и различни имена. Много от тях са производни на турската дума билюр (billûr), която означава „кристално стъкло".и сирийчета нарични във Враца и София. Наименованията сирийки (сирийчета) са съответно от Израел, откъдето са се внасяли.

            Безспорно едно от най-интересните забавления, които са обичали още нашите баби и дядовци, когато са били малки,  е и играта на Гоненицата.  Тя  също е и една от най-популярните детски игри, които са се  играела по цял свят още от Древен Египет, а може би и от зората на човечеството. Това е така, защото е изключително опростена — повечето нейни форми не включват отбори, или резултат. Но може да стане и по-сложна с някои промени на правилата, като напр. играта на Стражари и апаши, която се превръща в емблема на едно отминало време. Често гоненицата прераства в други игри — криеница или борба, когато хванатите играчи окажат съпротива.

              Освен с естествени материали от природата, още в  древен Рим децата си играели и с играчки изработени от техните родители или купени, чиято ценност зависела от финансовото състояние на техните семейства. Играчките  имали  познавателна функция и имитирали предметi от света на възрастните, от ежедневието или пък животни, растения, хора. Материалът им се е определял от етапа в достиженията на човешкия напредък, съдържанието им от бита, традициите, културата и морала, а структурата и облика им – от стиловите белези на времето и мястото.

                Историята на играчките се превръща в история на човешкото културно развитие. Запазените играчки от римско време, достигнали до наши дни, ни разкриват своеобразен детски свят, състоящ се предимно от животински видове. А Животното както знаем е  най - добрият приятел на детето, а  и най- живата му играчка. Птичка с разперени крила, в средата на гърба на която има дупка за окачване, а видът и напомня устремен полет, намерена в Древна Гърция, ни дава да разберем, че и в древността е имало сериозно търсения в това  как да се манипулира с един предмет за игра, дали той да е статичен, издаващ звуци или както в случая  да се закача вероятно с въженце и да се люлее, имитирайки полет. Виждаме че този стремеж за раздвижване на статичните предмети, съществува до ден днешен и можем да го открием и в нашата експозиция посветена на света на детето. Това е така защото детето възприема нещата буквално и гледайки играчките пилци, изработени от царевични кочани, то очаква да летят с разперените си крилца от царевична шума и да са, като живи.

             Поглеждайки назад във времето осъзнаваме и колко много се е променил игралният свят на детето.  Днес играчките могат да правят всичко. Детските автомобили наистина се движат и изглеждат точно като тези на големите. Ако преди години една дървена пръчка се е превръщала в пушка благодарение на фантазията на едно дете, днес то има на разположение цял арсенал пистолети и автомати.Така постепенно светът на игрите и играчките на децата, става  точно отражение на света на възрастните. 

          Със сигурност обаче древните игри продължават да имат своите почитатели, ако не на градската улицата или в селския двор, то поне в  глобалната мрежа, където играта навлиза в нови измерения благодарение на интернет.

              Хераклит е казал: "Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река”. А дали тази промяна ще доведе до добро или не, това само и единствено времето ще покаже.

Силвия Веселинова - уредник в отдел "Етнография"

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (15.05.2012) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 363 | Тагове: детски игри, деца, Етнография
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси