Традиционно облекло - Статии 2010 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:32Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2010 година

Традиционно облекло

Традиционното народно облекло съпътства човека от момента на раждането, когато сe облича първата ризка, до погребението, за което са задължителни нови или венчални дрехи. Традиционните мъжки, женски и детски костюми носят белезите на творческия гений на българката и са източник на информация от социален, битов, обреден и празничен характер. Те са домашно производство и преди всичко дело на женския усет и творчество. Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са вълна, лен, коноп и коприна. Кожата заема сравнително ограничено място и се използва предимно за калпаци и цървули.

         В залите на ЕВК ”Св. Софроний Врачански”, експонираните костюмни композиции са само от врачанския край, за времевия обхват от края на 19 и началото на 20 век. Посетителите получават зрителна представа за етническата специфика и многообразие на образци от оригинални традиционни комплекти на костюми. Типичните за Северозападна България женски костюми са два вида – двупрестилчени и еднопрестилчени. В основния състав на двупрестилчената носия влизат ризата, две престилки, колан, късак, бариш (забрадка), чорапи и опинци. Ризата е обикновено конопена или ленена, а за празници и обреди – свилена. Тя е права, дълга до глезените и с шевица по пазвата, маншетите и полите. Вълненикът е от домашно тъкан вълнен плат, нанизан в горния край и най-често с текстилна декорация. Престилката също е от вълнен плат, домашно тъкана на преки ивици - „прека”. За празник престилката е „уредена”, т.е. обшита с маниста и монети. Към тази носия има и връхна дреха – късак, обличана предимно през зимата, ушита от домашно тъкан тепан шаяк ”въба”, с бродерия по шевовете и на гърба по клиновете.

Коланът е тъкан „на кора”, обхващащ кръста на жената два, три пъти с или без пафти. Баришът е от памучен или копринен плат и оплетен по краищата с фина дантела – „кене”. Възхищение предизвикват плетените вълнени чорапи – красиви, колоритни и многоцветни.

Еднопрестилченият костюм се различава от двупрестилчения по това, че върху ризата се облича сукман, ушит от домашно тъкан вълнен плат, тъмносин или черен, обточен по пазвата и полите с гайтани и шевици.

Към основните видове женски костюми в залите на ЕВК „Св. Софроний Врачански” са представени банатски костюми. В тях преобладават яркият колорит, свежите цветове и сърмената нишка в тъканите и везбата.

Мъжкият традиционен костюм от врачанско е познат в два вида – чернодрешковски /широко разпространен в целия равнинен и пред балкански район/ и белодрешковски, който се среща във високопланинските села. В състава на чернодрешковския костюм влизат риза от коноп или памук, потури от домашно тъкан груб шаяк с по-светъл или по-тъмен кафяв цвят и според това дали са работни или празнични, дали са на беден или заможен – с малко или много гайтани за украса. Към костюма има елек (салтамарка) – къса връхна дреха с дълъг ръкав и гайтанена украса. Най-често употребяваната зимна връхна дреха е опанджакьт (ямурлук) от груба домашна вълнена тъкан, с втъкана козя козина. Поясът, обикновено червен на цвят, е от вълнен плат. Калпакът е ушит от агнешка кожа. Краката са обути в навуща от бял домашен шаяк и цървули от свинска кожа.

В състава на белодрешковския костюм влизат риза от коноп или памук, която е туникообразна с кенарени ръкави, беневреци – тесни по тялото гащи от домашно тъкан бял шаяк с бели гайтани. Поясът е вълнен, обикновено син с ресни, навуща, опинци и калпак. Зимната дреха е опанджак от бял шаяк. Рядко се е носел с вълната отвътре.

Белодрешковското мъжко облекло е с доказан славянски произход и най-трайно запазва старинния си облик в северозападния край до първите десетилетия на 20 век.

В залите на музея, детските традиционни костюми са неразделна част от музейната колекция и съществен признак за тяхната ценност.

          Колекцията от традиционни народни костюми изгражда представите за функциите им в обществения живот на врачанското население при определени обредни, празнични и трудови условия.

Недка Димитрова – уредник в отдел „Етнография”

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (14.10.2010) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 132
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси