Старинните прически на момите от Врачанско - Статии 2010 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:40Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2010 година

Старинните прически на момите от Врачанско

В естетическия идеал за женската хубост неотменен елемент е прическата. Старинната прическа на българските моми е била свободна разпусната коса. Този старинен начин на сресване е свързан в съзнанието на народа с образа на русалки и самодиви, които са винаги с разпуснати коси и са символ на неземна хубост. Характерна е сложната моминска прическа, съставена от многобройни ситни плитчици, събрани в една обща, спускаща свободно се по гърба. С времето се налага косите на жените задължително да бъдат сплетени и прибрани. Прабългарите са имали поверие, в което се твърди, че в косите на жената се крие Дяволът и затова те винаги трябва да са сплетени. Това е характерно предание за всички конни народи, които прекарват по-голяма част от живота си върху коне. Разпусната коса пречи на ездача. Тя се заплита в дърветата и храстите, когато се язди през горите.

Оформянето на прическата започва на 3-4 г. възраст, когато вече косите са порастнали. До тогава детската глава е покрита с кърпичка или шапка от плат или пелена, обкичена обилно с амулети за здраве и против уроки. При първото детско сплитане, косите на малкото момиче се събират назад, за да се открие лицето. Две плитки, които започват от темето, се спускат право надолу отзад и на тила и се събират в обща плитчица, обхващайки цялата коса. Тази детска прическа е позната във Врачанско под названието «венче». В следващите етапи на развитието й се появяват наченките на бъдещите местни момински прически. Според очертанията и накитите, те се обособяват в две групи – източна и западна част на Северна България, като за граница служи р. Янтра.

Прическата във Врачанско е доста сложна. Още при детското сплитане елементите й са ясно оформени и дори обособени по значенние. Така например общата плитка в с. Лютиброд и с. Челопек – Врачанско се нарича «ръбец», а цялата прическа – «коше» или «кошниче». С израстване на косата се увеличават плитките от двете страни на главата. Обикновено до 10–12 г. възраст се задържат  по три от всяка страна, поради което и прическата е наричана „шестораба” (с. Елисейна и с. Горна Кремена) или “шевета” (с.Чирен и с. Оходен). Броят на тези плитки зависи от гъстотата на косата. Нови елементи в косата са плитките, 2-3 на брой, които събират косите от темето и се спускат отвесно по главата отзад. Те се наричат най-често „връшници” (с. Горна Кремена, с. Лехчево и с. Елисейна). Всички плитки пък се сливат постепенно в обща плитка по средата на гърба.

Прическата на подевката е вече основа за прическата на момата. При тази възраст двата вида плитки се увеличават на брой, а вместо единичната задна се оформя плитка с триъгълна форма надолу, съставена от около 18-20 реда. Тя е наричана „пратец” (с. Горна Кремена). Прическата се усложнява и с нови елементи с начало над слепите очи, след това извити пред ушите и слети с останалите назад. При недостиг на собствени коси плитките се наставят с чужди, с върви от вълнена прежда или с конски косми. Допълнителните плитки се наричат „наставци” (с. Елисейна), „наплитчици” (с. Чирен) и „мъртвици”  (с. Оходен).

Накитите към моминските прически по вид и предназначение се подразделят на две групи. Към първата група се отнася венецът. Употребата му е задължителна при изпълнението на обичаите около задомяване на момата. Венецът е обикновено малък, слага се високо на темето и го оставя открито. Цветята, от които е сплитан моминският венец, са най-вече признатите от народното суеверие омайни, магьоснически билки, като здравец или босилек. Освен тях във венците са вплетени и други, предимно градински цветя като кадийката (с. Оходен) или кори и клонки от черница (с. Голямо Пещене).

Наред с венеца от цветя, в Северозападна България започва да се употребява и венец от метални – медни (за бедните) и сребърни (за заможните) пластинки в художествени форми. Редовен празничен момински накит за главата  през втората половина на 19 век е и лакатникът – венец от сребърни или фалшиви турски или други монети, нанизани като рибени люспи (с. Лехчево). Крайно бедните девойки са носили само китки свежи цветя и птичи пера.

Моминският венец, според разказите на местни лица, е слаган обикновено през зрялата възраст. Но в началото на 20 в. той остава да се слага само при годеж

Вторият вид накит – косичник, присъщ за моминската празнична прическа, се поставя по продължение на косите или дори се вплита в тях. Косичникът замества в увеличени размери сплетените коси и предназначението му е като да подсили впечатлението за гъстотата и дължината на естествените коси. Най-често срещаните местни названия за него са „косатник” (с. Голямо Пещене). Киченето с косичник започва още във възрастта на подевките. За да се създаде престава за дълги плитки и обилна коса, са вплитани косичничета  от влачещи жилави треви. Косичникът на подевките е сплитан и от три черни върви – дълги 50 см., на края с пискюл, наричан „решме” (с. Горна Кремена). Косичникът е носен най-често едновременно с венеца, закачен към задната му част, но отделно от него. Докато венецът е почти постоянен момински накит, то косичникът се окачва предимно при празнична премяна. Той продължава да се носи и от младите невести през първите месеци на брачния им живот. „Гърбовете на булките блестяха, като риби от пари” – си спомнят очевидци за силния ефект на косичниците в с. Горна Кремена.

Силвия Веселинова – уредник в отдел „Етнография”

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (14.10.2010) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 164
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси