Детското облекло в традиционния бит - Статии 2010 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:18Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2010 година

Детското облекло в традиционния бит

В народното ни облекло са широко отразени белезите за възраст и семейно положение. Те проявяват особена жизненост и макар често да са загубили своето първоначално значение, се запазват в преосмислен вид до последния момент от съществуването на носиите. Това показва, че в селския народен бит до късно не са изживени отношенията на родство и естественото разделение на труда.

Под термина „облекло” нашият народ разбира скроената и ушита дреха. За облечено, в цялата етническа територия, включително и във Враца, се приема дете, което вече носи ризка. До нейното обличане, независимо че е повито в пелени, новороденото се смята за голо и народът е вярвал, че ако умре ще отиде „голо на оня свят”. Интересно е, че раждането на детето все още не означава неговото възприемане за пълноправен член на социалната група.

Фактическото приобщаване на детето към селищния колектив, като цяло, и към възрастовата и семейна група в частност, се осъществява посредством специфичен обред, какъвто е било кръщенето. Така, задължителен елемент от кръщелния обред става облеклото. Тогава се облича първата риза и кумовете подаряват комплект детски дрехи. Някои обредни практики, свързани с обличането на първата ризка, показват, че на нея се приписва особено значение. Вярва се, например, че тя може да въздейства по имитативен път положително или отрицателно върху съдбата на човека. Затова при раждането новороденото се поема с ризата на майката или на бащата, на бабата и дядото – „да стигне детето техния бой и устарей като тях”. Това, от друга страна, означава символично въвеждане на детето в социалната среда, в която ще протече неговият живот. То е израз и на приемствеността на традицията в народната култура, която се предава на поколенията от родителите и прадедите. Затова и кумът, който е фактически възприемник на детето, за да осъществи възприемането, е длъжен да подари облекло или по-точно да му връчи символ на селището.

За обредно се приема облеклото, с което кумата дарява детето на кръщенето и го облича непосредствено след него. В своя задължителен състав този дар предвижда пешкир за миро (за увиване на детето по време на кръщелния обред), от който се ушива неговата първа ризка, пелена, повой и шапчица. В зависимост от материалните възможности на кумата дарът може да бъде и по-голям, като включва също пъстротъкана вълнена пелена, чорапи, обувки и т.н

Пешкирът за първата детска ризка има на двата си края  „аляно скъсвани” дребни геометрични орнаменти (тъкани с червен конец чрез така наречената късана техника). При изкрояването на ризката орнаментираните краища се разполагат по нейните странични клинчета. Огърлието на ризката  се наплита с червен конец, а пазвата и се връзва с връзчици от мартенички. Много широко в страната е разпространена практиката първата ризичка да се ушива с червен конец.

Пелената, която дава кръстницата, е бяла, вълнена, с различна украса. Най- често на едното кьоше на детската пелена има зашити едно, три или пет златни рубета.

Повуят, поювът (повойчето), с които се стяга детето над пелената, представлява в почти цялата страна плетена, като плитка мартеница от два бели и един червен сноп конци. До кръщането детето се връзва с обикновен чукур (връв), взет от потурите на бащата. Повойчето има на единия си край зашита китка, която се състои от нанизана на мартеница златна пара или метална халка, синьо манисто и бял лук или зърно от карамфил.

Китка приготвя кръстницата и я зашива на шапката, която навсякъде се прави от червена басма или сукно. Тя може да бъде и по-разнообразна по състав, но обезателно включва мартеницата или червения конец и златната паричка. На нея може да има нанизани ивичка червено сукно, нашита с бели и червени маниста, перца от птица и др. Най-често, обаче, независимо дали е на пелената, повойчето или шапчицата, тази своеобразна украса се нарича китка.

Описаното кръщелно облекло поражда явни асоциации за типологична близост до венчалния костюм на невестата. Кръщелникът е повит с бяла пелена, украсена с китки, стегнат е с повой-мартеница на края, има на главата си червена шапчица, а лицето му е предпазено от погледите на хората с орнаментиран пешкир, на който също има зашита китка. Разбира се, кръщелното облекло, както и венчалното, имат своя собствена структура, необходима за обрисуването на конкретния  предметно-събитиен свят вътре във всеки отделен обред. Общото за двата костюма остава това, че определящи тяхната структура са вечно зеленото растение, златото, червеният и белият цвят.

За разлика, обаче, от венчалния костюм, който се освобождава от редица свои обредни атрибути на втория или третия ден след сватбата, кръщелното облекло продължава да се носи от детето и след кръщелния обред до неговото износване. Като се има предвид, че то е предназначено за бебе, много вероятна е функцията на вечно зеленото растение в него да бъде поета от езиковия му еквивалент – китката.

По-късно, вече извън родилните обичаи, с малки изключения, облеклото няма някаква по-особена функция. До пубертета детето не участва активно в социалния живот, затова и функцията на облеклото му е ограничена главно в кръга на битовите практически потребности. В съответствие с това и структурата на детското облекло е най-примитивна и бедна по състав. По-оформен вид детското облекло придобива когато детето започне да пълзи. Тогава на крачетата се обуват калцунки, а около кръста му се завива футичка (парче вълнена тъкан с връзки в горния край). От кръста нагоре детето се облича с ентерийка. Такова е най-широко разпространеното детско облекло, което се носи едновременно както от момченца, така и от момиченца до 3 или дори до 6-7 годишна възраст.

В Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански” във Враца единствено у нас може да се види уникалната изложба, създадена преди три години от доц. д-р Йорданка Манкова и Тодор Митов, „Светът на детето от края на 19 век”. Акцентът на експозицията, подредена в къща-музей „Григорий Найденов”, пада върху битовия инвентар, тъкани, играчки, както и върху отделни части от облеклото на градското и селско дете от Враца и региона. Вратите на експозицията „Светът на детето” са отворени по всяко време на годината за своите малки и големи посетители.

Силвия Веселинова – уредник в РИМ - Враца

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (14.10.2010) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 112
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси