Посещенията при нас - удоволствие за вас - Статии 2008 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2008 година

Посещенията при нас - удоволствие за вас

„ …С фабрицирването на кожи Враца е много прочута, копринарството- цветуще, с нейните сребърни за украшения филиграни тя се слави….Пазарската й улица представлява действително един жив образ на разни търговии…”

„…Скотовъдството, копринарството и лозарството някога са пълнили кесиите с пари и къщите и м с радост. Врачани са изнисали за чужбина всяка година по 12000 оки сухи пашкули и по 2000 оки рустова свила, които съответстват на около 6000 оки сурови пашкули…Суровата коприна продавали по 4 лв. оката, рустовата свила – по 60 лв. оката, а коприната – по 450 гроша оката…”

Така, известният унгарски пътешественик Феликс Каниц, посетил Враца през 1871 г., отразява в пътеписа си „Дунавска България” своите впечатления от града ни и развиващите се в него занаяти.

Врачани започват да се занимават с бубарство и копринарство към средата на ХVIII век, като първи копринари са турците. При наличието на благоприятни природни условия, подходящи за виреенето на черничевите дървета, населението от този край бързо изгражда умения, навици и желание да се занимава с тези занаяти, които приемат характера на домашен поминък.

Във Враца и Врачанско, до към средата на ХХ век, се произвеждат два вида коприна – казас и бюрюнджук. Казаса използват за направа на гайтани, с коитоукрасяват връхните си дрехи, а бюрюнджука, който източвали на ръка, за да стане изключително тънък – за по-фини копринени тъкани.

Произведената от местните тъкачки коприна влиза в речника на търговците от цяла България като „врачанска коприна”. Като търговски артикул тя е търсена и далеч зад границите на страната, по западноевропейските пазари. Според мнението на австрийски експерти „врачанската коприна” е от специален сорт пашкули и е ценена високо от тях.

Домашното тъкачество на копринени тъкани е практикувано във Врачанско до средата на ХХ век. Многообразието на съхранените и достигнали до нас материални свидетелства за него разкриват страни от старинната тъкаческа култура на българите. Естествен двигател на тази култура е жената, стопанката на къщата и семейството.

Умението и трудолюбието на врачанските жени, занимаващи се с копринарство, получава изключително високо признание както у нас, така и в чужбина. Днес почти никой не знае, че още през 1848 г. врачанските тъкачки Елена и Стоянка Барзови обучават в Браила 65 жени на сръчности и умения в тъкачеството, за което Румънското правителство ги награждава с орден. По време на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. 110 жени от Врачанско излагат свои тъкани от свила, които са високо оценени. За майсторство в тъкачеството те получават един златен и 11 сребърни медала. Само година по-късно, в 1893 г., на Чикагското световно промишлено изложение,според пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад”, „преимуществено врачанските копринени платна” заемат централно място в българския павилион.

Врачанските тъкачки на свилени тъкани разнасят славата на местния копринарски занаят и във Франция. През 1889 г. на Парижкото промишлено изложение две от тях – Анастасия Харманджиева и Ката Банишка – са наградени със златни медали, а в 1905 г. – на подобно изложение в гр. Лиеж – златен медал е присъден и на Костадина Антонова.

Домашно произведените свилени тъкани на врачанките Мария Пищикова иПараскева Пищикова в 1904 г.достигат и до световното изложение на копринени тъкани в Сент Луис, щата Луизиана на САЩи са отличени с дипломи излатен и сребърен медал.

Посетителите на къща-музей „Иван Замбин” в Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански” към РИМ – Враца могат да се запознаят с развитието на бубарството и копринарството от домашен поминък към художествен занаят и превръщането му в индустрия, решителна роля за което изиграва разкритото в града ни още в 1896 г. първо в страната научно учреждение – Опитно-контролна станция по бубарство и копринарство. Заедно с това те ще се  насладят и  на експонираното многообразие от битов инвентар, използван за точенето и тъкането на свила, от обилието образци на  копринени тъкани, архивен снимков и документален материал, между които и дипломът, и медалът на Мария Пищикова от  Изложението в Сент Луис.

Ако искате да опознаете по-детайлно културно-историческотонаследство на Врачански регион и да научите нещо повече за неговото близко или далечно минало - заповядайте в експозиционните зали на Регионален исторически музей - Враца.

Недка Димитрова – уредник в отдел „Етнография

Категория: Статии 2008 година | Добавено от: garadinki (05.01.2010) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 101
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси