Съкровището от Рогозен - Статии 2016 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 28.04.2017, 01:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 41
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2016 година

Съкровището от Рогозен

Врачанският край има богато културно-историческо наследство. През желязната епоха XI-I в. пр. Хр. той е населяван от трибалите, тракийско племе, известно в античните извори със своята войнственост и свободолюбие. Откритите чрез археологическо проучване паметници свидетелстват за високата степен на неговото обществено-икономическо развитие. Те дават основание да се твърди, че в този район на Древна Тракия е съществувала силна държавна организация. Нейните владетели са управлявали една обширна територия, обхващаща не само днешна Северозападна България. Тяхното господство се е простирало и в земите, разположени на север от река Дунав и на запад от река Тимок. Съкровището от Рогозен е доказателство за богатството и благополучието на местната управляващата династия.

Находката от Рогозен е едно от най-значимите антични съкровища открити в Югоизточна Европа. То се състой от 165 съда, изработени от сребро с висока проба и има общо тегло 20 кг. Те могат да бъдат разделени на три групи: фиали — 108 броя, кани — 54 броя и чаши — 3 броя. Първата част от съкровището е открита случайно. През есента на 1985 г. Иван Димитров от село Рогозен при изкопаване на канал за поставяне на тръби, намира в градината си 65 сребърни съда, заровени на малка дълбочина. Воден от родолюбиви чувства, той съобщава на кмета, който се обажда на археолозите в историческия музей — Враца. Доцент д-р Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов пристигат в селото и независимо от студеното време започват археологически разкопки в дворното място. На тях им се удава щастливата възможност да станат откриватели на едно от най-големите антични съкровища в Европа.

На 6 януари 1986 г. пред смаяните погледи на всички тримата археолози разкриват втората част от съкровището, състояща се от сто съда, събрани накуп. Тя е намерена само на 5 м северозападно от мястото, където е закопан първият дял. Едва ли някои от присъстващите може да забрави този паметен миг. Постепенно пред техните очи се разкрива един чуден свят, съществувал преди десетки векове, изваян от ръцете на тракийските майстори.

Откриването на съкровището е дело на археолозите от Враца и е безспорен и значим успех на българската археология. Първото му представяне е във врачанския музей. Присъствалите учените, журналистите и обществениците дават точна и реалистична характеристика на находката – Рогозенското съкровище е археологическото откритие на столетието.

Понастоящем съкровището се намира в музея в град Враца и се съхранява в зала, която е оборудвана с модерни витрини и надеждна охрана. То е участвало във всички значими международни изложби на тракийското изкуство. В последната, която бе организирана и се състоя в Лувара в Париж, гостува съдовете с най-богата украса.

Трудно е да се обобщи всичко написано за съкровището в научни и популярни издания, излезли в България и чужбина през изминалите тридесет години. Находката от Рогозен винаги е била във фокуса на обществения живот. Голям интерес към него проявяват и широк кръг от археолози и историци. Всички изследователи са категорични, че Рогозенското съкровище е събирано от няколко поколения тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и е представлявало семеен сервиз. Те демонстрират чрез великолепието на съдовете своето богатство и власт.

Във връзка с годишнината от откриването на съкровището стартира медийна кампания за неговото популяризирането. Тя ще приключи през месец октомври с провеждането на международна научна конференция. Кампанията ще бъде осъществена под патронажа на кмета на община Враца господин Калин Каменов. В нея дейно участие ще вземе Регионален исторически музей Враца.

Съкровището от Рогозен е тракийско по произход. То обогатява познанията на учените за развитието на тракийската торевтика. Многообразието на формите на съдовете свидетелства за наличието на вековна традиция в обработката на благородните метали — злато и сребро. Същото се отнася и за разнообразната и пищна украса, която носи чертите на самобитното изкуство на траките. Изобразените митологични сцени свидетелстват за богатия душевен мир на местното население. Върху съдовете от Рогозен е показана Великата тракийска богиня, съпътствана от своите свещени животни. Тя е представена като повелителка на природата и покровителка на животинския свят. Затова върху една от каните тя е яхнала лъвица и е въоръжена с лък и стрела.

Изображенията са ярко свидетелство за многообразието на тракийската митология. Тя е сумарен резултат от натрупаните с векове вярвания, свързани с природните стихии, пред който местното население е изпитвало страхопочитание. В нея е отразена и представата за развитието на обикновения човек през онези далечни времена — неговото раждане, ежедневие и смърт. Това особено добре личи от изобразения малък човек върху една от каните, който държи в ръцете си две кучета. По такъв начин е представена човешката душа, която вече е напуснала тялото на мъртвия.

Съкровището от Рогозен обогатява представите и за развитието на класическото древногръцко изкуство. Един от сребърните съдове е истински шедьовър — върху плоското му дъно е вградена емблема-медальон с релефна фигурална украса. Пресъздадена е сцената от един древногръцки мит — героят, прочут със своята сила и храброст, Херакъл прелъстява жрицата на богинята Атина – Авге. Подобни емблеми-медальони са използвани за украсяване на гърба на бронзовите и сребърни огледала, появили се през втората половина на V и намерили широко разпространение през IV в. пр. Хр. Изображението върху фиалата от Рогозен е повлияно от творбите на великия древногръцки архитект и скулптор Скопас, възстановил и украсил със скулптури храма на Атина в Тегея – Южна Гърция. Наличието на този съд, произведен в някое от ателиетата по Егейското крайбрежие, доказва наличието на активните контакти на местното тракийско население с останалите райони на античния свят. Той свидетелства за порасналите естетически изисквания на тракийската аристокрация, която е ценяла достойнствата на произведенията на гръцката класика.

Съкровището от Рогозен, със своето многообразие от изображения и сцени, представлява малък модел на един отдавна изчезнал свят, в който се преплита реалното с мита. Вдигната е завеса и пред нас изплуват богове и хора, приказни и реални животни и растения. Човешките изображения се отличават с особена одушевеност. Те сякаш нашепват забравени легенди, които с течение на вековете постепенно се вплитат и в нашите съвременни схващания за доброто и злото, за красивото и уродливото, за истинското и измисленото, формирали трайно българската народопсихология.

доц. д-р Нарцис Торбов

Категория: Статии 2016 година | Добавено от: garadinki (06.01.2016) | Автор: доц. д-р Нарцис Торбов
Преглеждания: 86
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси