Рогозенското съкровище - Статии 2015 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:33Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2015 година

Рогозенското съкровище

Находката от Рогозен е едно от най-значимите антични съкровища, открити в Югоизточна Европа. То се състой от 165 съда, изработени от сребро с висока проба и има общо тегло 20 кг. Те могат да бъдат разделени на три групи: фиали — 108 броя, кани — 54 броя и чаши — 3 броя. Първата част от съкровището е открита случайно. През есента на 1985 г., Иван Димитров от село Рогозен, при изкопаване на канал за поставяне на тръби, намира в градината си 65 сребърни съда, заровени на малка дълбочина. Воден от родолюбиви чувства, той съобщава на кмета, който се обажда на археолозите в Исторически музей — Враца. Ст. н. с. д-р Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов пристигат в селото и независимо от студеното време започват археологически разкопки в дворното място. На тях им се удава щастливата възможност да станат откриватели на едно от най-големите антични съкровища в Европа.

На 6 януари 1986 г., пред смаяните погледи на всички, тримата археолози разкриват втората част от съкровището, състояща се от сто съда, събрани накуп. Тя е намерена само на 5 м северозападно от мястото, където е закопан първият дял. Едва ли някои от присъстващите може да забрави този паметен миг. Постепенно пред техните очи се разкрива един чуден свят, съществувал преди десетки векове, изваян от ръцете на тракийските майстори.

Трудно е да се обобщи всичко написано за съкровището в научни и популярни издания, излезли в България и чужбина. Месеци наред находката от Рогозен е във фокуса на обществения живот. Голям интерес към него проявяват и широк кръг от археолози и историци. Всички изследователи са категорични, че Рогозенското съкровище е събирано от няколко поколения тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и е представлявало семеен сервиз. Те демонстрират чрез великолепието на съдовете своето богатство и власт. Учените смятат, че част от съдовете са принадлежали на владетелите на могъщата държава на племето одриси, създадена на територията на днешна Югоизточна България. Върху част от тях са гравирани с пунктир или са врязани надписи на старогръцки език. От особено значение е един от надписите. От него ставя ясно, че фиалата е принадлежал на Котис – владетел на Одриската държава и е направен от майстор Дислойас. Съдовете от определено селище са постъпвали в царската хазна нееднократно като данък в натура от типа на „епиболе“ (колективно данъчно облагане на цели общини) и дарителните надписи са своеобразен данъчен отчет на населеното място. Македонският владетел Филип II през 339 г. пр. Хр. организира военен поход срещу одрисите. Той заграбва тяхната хазна, към която принадлежат сребърните съдове и с тях преминава на север от Стара планина. Там Филип II разгромява скитите и със съкровището на одрисите, умножено след победата, се отправя към територията, владяна от трибалите, населявали сегашна Северозападна България и части от Сърбия и Румъния. По време на завързалото се ожесточено сражение македонците претърпяват поражение. В историческите извори е отбелязано, че Филип II загубва плячката си, тежко е ранен и окуцява, а разнеслата се мълва дори го представя за убит. Така сребърните съдове стават притежание на местния тракийски владетел.

Изказано е и друго предположение за произхода на съкровището. Тракийските владетели ползват услугите на майстори, работещи в ювелирните центрове на Егейското крайбрежие. По време на война нашествениците отвличат не само скъпоценни предмети но и златарите, които умеят да ги изработват. Те произвеждат украшения и съдове по поръчка на местния владетел. Златарските ателиета са пряко подчинени на царската администрация. От хазната получават материала и там връщат готовите изделия. С течение на времето са създадени ателиета, в които се обучават ученици от местното население. Подаръкът — сребърният съд, връчен на царя от определено селище, има само идеологически смисъл. Предназначената за дарение фиала е отпусната от хазната и надписът е поставен в самото населено място. В този смисъл фиалата в действителност принадлежи на владетеля, тя същевременно символизирала и принадлежността на селището, което само я надписва и подарява. Част от съдовете попадат в земите на север от Стара планина и като военна плячка. Известно е от историческите извори, че местното тракийско племе трибали участва във военен поход през 376-375 г. пр. Хр. под предводителството на своя владетел Халес. Тогава е обсаден богатият град Абдера, намиращ се до устието на река Места по Егейското крайбрежие. Явно сервизът на местната династия е обогатен с нови екземпляри. Част от съдовете получават владетелите на трибалите като дар, скрепяващ сключването на мирни договори или търговски спогодби. Разменените скъпоценни подаръци са залог за това, че поетите задължения ще бъдат стриктно спазвани. Скриването на съкровището е пряко свързано с царската идеология на владетеля – система от възгледи, чиято цел е да легитимира ръководната роля на социалната върхушка в обществено-икономическия живот. Заровен в земята, всеки скъпоценен предмет я превръща в законна собственост на владетеля. Чрез обреда „намиране“ на съкровището той осигурява обновяването на своята власт.

Трудно е да се даде категоричен отговор на въпроса къде са произведени съдовете. Не е възможно да бъдат изяснени обстоятелствата около тяхното скриване. Едно е сигурно – съкровището от Рогозен е тракийско по произход. То обогатява познанията на учените за развитието на тракийската торевтика. Многообразието на формите на съдовете свидетелства за наличието на вековна традиция в обработката на благородните метали — злато и сребро. Същото се отнася и за разнообразната и пищна украса, която носи чертите на самобитното изкуство на траките. Изобразените митологични сцени свидетелстват за богатия душевен мир на местното население. Върху съдовете от Рогозен е показана Великата тракийска богиня, представена като повелителка на природата и покровителка на животинския свят. Затова върху една от каните тя е яхнала лъвица и е въоръжена с лък и стрела.

Съкровището от Рогозен обогатява представите и за развитието на древногръцкото изкуство. Един от сребърните съдове е истински шедьовър — върху плоското му дъно е вградена емблема-медальон с релефна фигурална украса. Пресъздадена е сцената от един древногръцки мит — героят, прочут със своята сила и храброст, Херакъл прелъстява жрицата на богинята Атина – Авге. Подобни емблеми-медальони са използвани за украсяване на гърба на бронзовите и сребърни огледала, появили се през втората половина на V и намерили широко разпространение през IV в. пр. Хр. Изображението върху фиалата от Рогозен е повлияно от творбите на великия древногръцки архитект и скулптор Скопас, възстановил и украсил със скулптури храма на Атина в Тегея – Южна Гърция. Наличието на този съд, произведен в някое от ателиетата по Егейското крайбрежие, доказва наличието на активните контакти на местното тракийско население с останалите райони на античния свят. Той свидетелства за порасналите естетически изисквания на тракийската аристокрация.

Доц. д-р Нарцис Торбов – отдел „Археология”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (14.05.2015) | Автор: доц. д-р Нарцис Торбов
Преглеждания: 107
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси