Нови открития през археологическия сезон в местността „Градище” - Статии 2015 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 28.04.2017, 01:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 41
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2015 година

Нови открития през археологическия сезон в местността „Градище”

Настоящата 2015 г. е девета за проучването на археологическия обект в местността Градище – „люлка” на днешна Враца. То се осъществява под ръководството на археолозите от РИМ – Враца доц. д-р Нарцис Торбов и Александра Петрова. Началото на регулярните археологически разкопки е поставено през 2007 г. Дотогава е събрана обилна информация от отделни случайни находки и кратковременни проучвания, които свидетелстват за наличието на поселищен живот в местността от късната желязна епоха до края на българското средновековие, а именно от VІ в. пр. Хр. до XIV в. (Божкова 1984, 15, обр. 1-2; Георгиева/Бучински 1959, 345; Antonov 2005, Torbov 2008, 65, fig 15a-b; Иванов 1988). Така например при разкопките, ръководени от Соня Георгиева и врачанина Димитър Бучински през 1941 г., в малка пещера близо до руините на църква в местността, е открит фрагментиран каменен надпис. Надписът свидетелства, че в крепостта край Вратцата, още по времето на цар Асен I (1187-1196), е изграден манастир. Светата обител се е отличавала със специален царски статут, по силата на който се е издържала от централната власт. Друг известен български манастир с подобен статут е скалният „Св. Архангел Михаил” в долината на р. Русенски Лом, още добил гражданственост, като Ивановските скални църкви. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371), както и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Надписът, намерен край Вратцата, съобщава за получаването на такова царско дарение от цар Михаил II Асен (1246-1256) (Иванова 1946). Понастоящем той е експониран в зала Археология на РИМ – Враца, а голямото му историческо значение се допълва от факта, че от него става известно на науката, че средновековния град – предшественик на Враца е наричан с името „Вратица”. Установяването местоположението на царския манастир във Вратица за сега остава предмет на бъдещата работа на археолозите.

Извършените през 2007 – 2015 г. археологически проучвания разкриват част от античното селище, средновековната крепост и град. Тяхното първоначално предназначение е да охраняват пътя към медните мини, разположени във Врачанския Балкан. Проучено е централното укрепление на крепостта, което има неправилна форма. Неговата северна страна е скалният масив, с който са свързани западната и източната стени на отбранителната система. Те са изградени от ломени камъни на хоросанова спойка. Лицевите страни са иззидани от каменни блокове, а вътрешността представлява смес от ломени камъни и хоросан. Максималната дебелина на зидовете е 2,40 м. Във височина те са се издигали поне до 10 м. До момента са разкрити части от западната стена, която следва естествения скален зъбер. Тя е укрепена допълнително от отбранителна кула с квадратен план – Кула 1. Източната стена е разкрита изцяло. Северният ѝ край е с по-малка дебелина, като тук е изградена стълба, разположена в близост до вътрешното лице на зида. При изграждането на източната стена са използувани дървени греди за подравняването му. Свързването на гредите помежду им е осъществено чрез железни клинове. Западната стена е укрепена и с отбранителна кула – Кула 2, която е с триъгълна форма. Двете стени на укреплението са свързани в южна посока чрез едно помещение с трапецовиден план. То е използвано за казарма, в която се е помещавал гарнизонът.

Разкрита е и част от втората крепостна стена, разположена южно от централното укрепление и успоредна на шосето и реката. Начинът на изграждане е сходен с този на укреплението – тя е построена от обработени камъни, споени с хоросан. Защитеното от крепостните стени градско пространство на стръмния планински склон е било ограничено и по тази причина – плътно застроено с граждански, стопански и култови постройки.

През миналата 2014 г. бе локализиран един от кварталните некрополи на средновековния град Вратица, който се е развил през ХІІ – ХІV в. около проучената през 1941 г. и 2007 г. малка средновековна църква, край която е намерен каменният надпис. Този некропол също попада в рамките на защитената от крепостната стена градска територия. До момента са проучени пет гроба на възрастни индивиди, разположени южно от църквата, погребани съгласно християнския канон. Интересен случай представлява откритият в Гроб 1 ломен камък върху гръдния кош на погребания, в областта на сърцето – проява на традиционните практики за „обезвреждане” на мъртвия, известни ни от етнографската литература. Погребаните в некропола впечатляват с високия за времето си ръст от над 1,82 м.

Сред находките на настоящия сезон 2015 г., които ще влязат във фондохранилищата на музея са: бронзови и сребърни монети от античността, българското средновековие и османския период. За поредна година археолозите намират няколко сребърни гроша на сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин (1282-1321), известен още като Св. Крал. Те са показателни за активните стоково-парични отношения на Вратица със съседната сръбска държава. Откриват се елементи на облеклото (копчета, токи) и накити; предмети от бита – железни ножчета, прешлени за вретено, фрагментирани керамични съдове от обикновена битова керамика, но и фрагменти от по-луксозната сграфито керамика, която прониква от Византия и се разпространява северно от Балкана едва от ХІІІ век насетне. Ценна информация за менюто на средновековния човек дава материалът от една боклучна яма в пласт разположен над средновековния некропол. Ако се съди по костния животински материал, който носи следи от транжиране, изглежда че населението обитавало крепостта се е хранело с месо от овце, кози, а също и коне.

Александра Петрова, РИМ – Враца

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (24.09.2015) | Автор: Александра Петрова
Преглеждания: 75
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси