Гробниците от Могиланската могила - Статии 2015 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 23.06.2017, 13:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2015 година

Гробниците от Могиланската могила

Едно от най-значимите археологическо открития в Северозападна България е проучването на гробниците от Могиланската могила, която е била разположена в центъра на град Враца. Основата й е имала диаметър около 60 м, а височината й е достигала 7 м. Вследствие на проучването на могилния насип, през есента на 1965 г и пролетта на 1966 г., са открити три гробни съоръжения. Археолозите успяват да определят хронологията на тяхното изграждане. В началото на втората четвърт на IV в.пр.Хр. е издигната на нивото на античния терен Гробница I, която е имала кръгла основа. След извършване на погребението тази гробница е засипана с пръст и се е образува могила. Няколко десетилетия по-късно, в южната част на насипа, е изградена Гробница II. Това гробно съоръжение също е затрупано със земя и могилата увеличава своите размери. В края на третата четвърт на IV в.пр.Хр. отново в южната част на могилния насип, но този път на основата на античния терен, е изградена Гробница III. След като е извършен погребалният обред и това гробно съоръжение е затрупано с пръст и така могилата увеличава още повече размерите си.

Особен интерес предизвиква сред обществеността проучването на Гробница II. През есента на 1965 г, в централната част на насипа, започват изкопни работи за строеж на жилищен блок. На 12 ноември багеристът попада случайно на железните части на тракийска колесница-четириколка. Заслуга за спасяването им има врачанинът Димитър Бучински, който присъства на разкопаването на могилата. На 13 ноември Историческият музей във Враца започва официалното проучване, осъществено под ръководството на Иван Венедиков и Богдан Николов. Сформираният екип преценява, че намерените до момента археологически материали, са част от инвентара на богат тракийски гроб. Изследователите трябва да решат дали да бъде направено сондажно проучване през втората половина на ноември 1965 г. или да се изчака до пролетта на 1966 г. и тогава да се разкопае могилният насип. Археологическият екип решава да поеме отговорността проучването да бъде проведено през настъпващата зима. То продължава дванадесет дни при неимоверно лоши атмосферни условия — снеговалеж, дъждове и мъгла. Разкрит е голям тракийски погребален комплекс, чийто архитектурен план не може да бъде възстановен в детайли. Многобройните железни клинове, които са намерени, подсказват на екипа, че е съществувала дървена конструкция, около която е имало градеж от камъни, заграждащ пространство с правоъгълна форма. Тя е рухнала под натиска на могилния насипа и е затрупала всичко, което е поставено в гробницата.

Всеки един от кратките и мрачни дни на месец ноември поднася на археолозите изненада. Те постепенно изваждат от лепкавата и мокра пръст богатите дарове, пренесени в гробницата по време на погребалната церемония на едно владетелско семейство. Пред техните смаяни погледи изплува от миналото един приказен свят, какъвто само археологията може да покаже. Те навлизат в дебрите на душевността на траките — в техните сложни и неразбираеми обреди, съпровождащи изпращането на мъртвите в отвъдното. След колесницата са открити скелетите на млад човек и ездитен кон с богата сребърна украса на амуницията. Колесницата и ездитният кон са докарани в преддверието на гробницата. В него е извършено и човешко жертвоприношение на роб или робиня. В същинското гробно съоръжение са намерени човешки кости и богати дарове, свидетелстващи, че в гробницата са погребани мъж и жена. Археолозите предполагат, че е погребана млада жена на възраст около 20 години. По време на погребалния обред е извършено ритуално убийство и на нейната глава е поставен златен венец. Върху раменните кости са намерени златни пластинки — мъртвата е била с було, върху което са пришити. Тя е погребана с обици от злато, открити в непосредствена близост до черепа. Фактът, че тази жена е от владетелски род се потвърждава и от другите гробни дарове — златни висулки (копчета) с форма на жълъд и сплеснато топче, два продълговати предмета от злато — единият от тях завършва с кукичка, а другият с лъжичка.

Откритият инвентар, характерен за погребение на мъж — два къси железни ножа, меч в ножница, колчан със стрели, фрагменти от бронзов шлем и сребърен наколенник с позлата свидетелстват, че в гробницата е погребан владетел. Това се потвърждава и от факта, че са намерени сребърни съдове, сходни на тези от Рогозенското и Букьовското съкровища. Явно владетелят е погребан с младата си съпруга, която по време на погребалната церемония е умъртвена. Така тя го придружава в света на мъртвите. Смъртта не ги разделя — те ще бъдат заедно, тяхната любов и вярност ще намерят продължение и в задгробния живот.

Безспорно най-значимата находка от тази гробница е златният лавров венец, тежащ 205 гр. Той се състои се от две клонки с по осемдесет листа и по четиринадесет топчести зърна-плодове. Клонките в единия си край завършват със златен тел, а в другия са извити в куки за окачване над челото. Този венец е произведен в някое от гръцките ювелирни ателиета по поръчка на местния тракийски владетел. С него е дарена съпругата му — по-такъв начин той узаконява нейното високото положение в тракийското общество.

Наколенникът от сребро, открит в гробницата, е с несъмнен тракийски произход. Той е съставлявал част от парадното въоръжение на владетеля. Изкован е от цял сребърен лист и е украсен с релефни животински изображения и орнаменти, покрити със златна амалгама. В горната му част е представена женска глава. Нейните коси са накъдрени. Върху челото е изобразен бръшлянов венец. Лявата половина на лицето е покрита с паралелни златни ленти. Под главата има две изображения на лъв. Върху гърдите са представени две фантастични животни с тела на змии, които изпълзяват едно срещу друго. Под тях има изображения на два грифона със змийски тела. Единият от тях е с крила. Над другия е изобразена птица, която е забила ноктите си в тялото му. Двете страни на наколенника са украсени с релефни позлатени орнаменти. Всеки от тях представлява стилизирано изображение на крило на птица. Вероятно върху наколенника е изобразена Великата тракийска богиня със своите свещени животни.

Разкопките на Могиланската могила продължават в началото на февруари 1966 г. под ръководството на Богдан Николов. Скоро е разкрито още едно гробно съоръжение — Гробница III. Тя е изградена на нивото на античния терен и има правоъгълен план, като един напречен зид я разделял на две отделения. Археологът констатира, че гробницата е иззидана от необработени речни камъни без спойка, като основата е вкопана в античния терен. В хода на проучването са намерени железни клинове и гвоздеи. С тях, според Богдан Николов, са свързани отделните части на дървена конструкция.

В едното помещение, представляващо преддверието на гробната камера, е намерен натрошен скелет на кон. При разчистването на същинската гробница е разкрит скелет на човек. До него са намерени една до друга златна и сребърна канички. При проучването на пространството около разпръснатите по неизвестна причина човешки кости, археолозите попадат на остатъци от кожен колчан със стрели. Открит е и втори човешки скелет, чийто кости също са натрошени в помещението. Близо до тях е намерена и една златна висулка със сферична форма. Изчезването на гробните дарове Богдан Николов свързва с наличието на следи от съвременни ями, две от който достигат до пода на гробничното преддверие.

Богдан Николов открива през пролетта на 1966 г и трето надгробно съоръжение – Гробница I. Тя е била иззидана на нивото на античния терен от необработени камъни без спойка и е имала кръгла основа. В нея са намерени един натрошен и разпилян скелет на човек и пет глинени съда. Четири от тях са местно производство, а петият е червенофигурен скифос, който има несъмнено вносен произход. Открити са и скелети на две кучета, пренесени в жертва. Археологът предполага, че и в тази гробницата са проникнали иманяри, който са я разграбили.

Разкритите богати гробни дарове свидетелстват, че в трите гробници са последователно погребани няколко владетели, управлявали северозападните тракийски земи. Вероятно в района на днешния град Враца е бил разположен техният династичен център. Това предположение се потвърждава от факта, че по време на проучването на Могиланската могила Богдан Николов разкрива в североизточната й периферия каменен зид, изграден на основата на античния терен от масивни каменни блокове без спойка и пълнеж от по-дребни необработени камъни. Външната му лицева част е облицована от стъпаловидно разположени дялани камъни, които са добре прилепени един към друг — на отделни места се наброяват до двадесет стъпала. Явно могилата е изцяло обградена с този зид и е изпълнявала функцията и на мавзолей. Погребаните в гробниците тракийски владетели са обявени за херои и са им отдавани и след смъртта религиозни почести в тяхна памет. 

доц. д-р Нарцис Торбов – отдел „Археология”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (26.03.2015) | Автор: доц. д-р Нарцис Торбов
Преглеждания: 250
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси