ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ДЕМОНСТРАЦИИ С ИЗРАБОТКА НА КЕРАМИКА ПО РАННОНЕОЛИТНА ТЕХНОЛОГИЯ - Статии 2015 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:05Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2015 година

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ДЕМОНСТРАЦИИ С ИЗРАБОТКА НА КЕРАМИКА ПО РАННОНЕОЛИТНА ТЕХНОЛОГИЯ

През последните десетилетия праисторическата наука следва общите закономерности на всеки познавателен процес – натрупват се знания в геометрична прогресия. Но тук изплува един познат парадокс: колкото повече научаваме, толкова по-ясно виждаме мащабите на нашето незнание. При това, границите на познатата история се отдръпват назад във времето, а броят на праисторическите култури и техните материални останки става все по-необозрим.

Един от най-важните проблеми пред праисторията е обективната реконструкция на човешкото битие, материална култура и духовен живот от зората на съвременната цивилизация. В тази връзка, напоследък се наблюдава засилено изучаване и провеждане на научно издържани реконструкции на древната екологична обстановка в която са се развили ранните човешки общества, заради голямата им зависимост от климата и обкръжаващата флора и фауна.

Основните въпроси, които занимават настоящето изложение са:

- Какви са били хората живели по нашите земи преди осем хиляди години? Какви познания и технологични умения по отношение на керамичната технология са имали?

Археологическите извори с които борави праисторическата наука са от една страна материалните останки от живота на древните хора, оцелели след хилядолетен престой в земята, и от друга – условията на тяхното състояние в културния слой, т.е положението им един спрямо друг. От повечето археологически находки можем да черпим директни сведения за технологията на производството им, но за да бъдат те превърнати в пълноценни исторически извори, е необходимо, чрез диахронен и синхронен сравнителен анализ, от тях да бъдат извлечени данни, осветляващи историческите процеси и закономерности. Тук се сблъскваме с проблема за правилността на извлечените данни и съответно обективността на интерпретацията от изследователя, която в немалко случаи се оказва пресилена, субективно пречупена през нечии възгледи или даже невярна.

При такава ситуация в помощ се явява експерименталната археология. Тя изисква системни опити, базирани на акумулираната научна информация, чрез които да се потвърдят, отхвърлят или допълнят заключенията, особено в частта на познанието за древната технология. Така че експерименталната проверка на добитата научна информация, особено в частта на праисторията, при липсата на съпоставими писмени сведения с конкретни научни резултати, констатации и заключения, които задължително да са компаративно обвързани, се явява повече от задължителна.

Настоящото съобщение се основава на резултатите от археологическите разкопки на раннонеолитното селище и обреден център Оходен-Валога, община Враца. Една от главните цели на експедицията е да се изяснят причините, довели до разпространението на производяща икономика в Югоизточна Европа и в частност в Северозападна България.

По данни от керамиката и радио-въглеродния метод е установено, че праисторическият обект е заселен в края на VII и началото на VI хилядолетие пр.Хр. и е обитаван на два етапа с известно прекъсване между тях. След голямо наводнение (това в днешно време звучи особено актуално) сполетяло района  около 5780-5750 г. пр.Хр.  обитателите го напускат и се заселват на по-безопасно от заливания място.

Откритите структури (останки на жилища, гробни и обредни съоръжения) принадлежат, съответно, към двете последователно съществували селища през епохата на ранния неолит. Първият строителен хоризонт се отнася към т.нар. „монохромен неолит”. Стана ясно, че най-ранната керамика в Северозападна България принадлежи към раннонеолитната култура Протостарчево. Редица находки от бита и най-вече керамиката, намерена в раннонеолитното селище при Оходен, имат значителни сходства с археологическите обекти в Източна Сърбия (Дивостин, Падина, Лепенски вир, Хайдушка воденица, Дреновац, Меджуреч, Власац). Характерни са следните особености: наситеност с органични опоснители с глината (плява, стружки и животински екскременти); моделиране на съдовете чрез лентеста техника или в калъп; фино покритие стените на съда с ангоба и изпичане при сравнително ниска температура в безкислородна среда, осигуряваща сив или черен цвят на глината.

Нашите експериментални демонстрации с технологиите на раннонеолитното керамично производство и използването енерията на огъня са проведени на четири етапа от 2005 година до настоящия момент.

Защо точно с керамиката? Защото (1) това е първата изкуствена материя, добита чрез преобразуването на вещество (глината) от едно състояние в друго по химичен път. Защото (2) глината е най-използваната материя в праисторическото стопанство, бит и строителство. И защото (3) керамиката е устойчив за хилядолетната история на човечеството информационен носител до такава степен, че заслужено носи определението “керамиката е азбуката на археологията”.

Както вече изтъкнахме цветът на тестото на раннонеолитната керамика е черен, заради изпичането й в безкислородна среда, при сравнително ниска температура. Особеното тук е, че при изпичането не са използвани класическите керамични пещи, които влизат в употреба няколко столетия по-късно. Всъщност при експериментите ни с керамиката, се опитвахме да разрешим основно този проблем: как в началото новокаменната епоха са контролирали температурата на огъня при изпичането без съоръжението пещ? Защото едно рязко покачване температурата на огъня води буквално до пръскане на съдовете. И експериментите протичаха с променлива успеваемост, но винаги с конкретни резултати и изводи.

Експерименталните демонстрации от етап 1 през 2005–2007 година са реализирани под формата на работни занятия. Използва се добре пречистена глина с минерални примеси. Прилага се следната технология: лентеста техника на моделиране, бавно сушене на керамиката и изпичане в плитка яма чрез открит огън. При тези първи опити не се измерва температурата на изпичане. На дъното на ямата е поставена подложка от дървена скара. След около 4 часа на горене ямата е запечатана с иглолистни клони и пръст. Разпечатана е след 10 часа с резултат от 12 съда само три са цели и частично изпечени в безкислородна среда по оцветяването на глината.

При експериментални демонстрации през 2008-2010 години (етап 2) се повтаря техниката на моделиране с участието на ученици от СОУ „Христо Ботев“ в град Враца чрез учебни занятия. При тези опити се използва непречистена глина с варовикови примеси, което се оказа проблем при съхненето и изпичането: някои от съдовете се напукаха лошо или се разпаднаха. Извлечен е ценен извод: важно е да бъде подбирана качествена суровина, според конкретните цели. Ако е нужна глина за измазване на стените на жилището, тя може да е всякаква, без особени изисквания.

Изпичането е осъществено чрез открито огнище в плитка яма при лоши атмосферни условия: силен, променлив вятър и дъжд. Ямата също е запечатана след известно време. Резултатите са неравномерно сиво до черно изпичане на керамиката, но около 60 % от съдовете са се счупили заради рязката и многократно променяща се температура.

Експерименталните демонстрации през 2011-2013 години представят третия етап на реконструкции. В тях участват студенти от Нов български университет в град София. За първи път тук са използвани етнографски паралели на изпичане на керамика от първата половина на XX век в Средна Азия с използване на клада, измазана от вън с глина.

Освен лентеста техника на моделиране, сега са изработени и съдове в калъпи, като след процеса на съхнене, повърхността им е добре загладена с каменни гладилки. Съдовете са без ангоба. При изпичането са изградени две клади с различно вътрешно устройство, като продукцията е разпределена между тях. За първи път се използва термодиод, като се отчитат температурните стойности на всеки 20 минути:

Клада 1 има дървена подложка (скара) от трупи и слама около съдовете; достигната температура около 600-660 градуса, задържана около 2 часа.

При клада 2 съдовете са поставени директно върху земята и са плътно покрити с горивен материал, измазан отвън с глина. При достигане на температура около 550 градуса съоръжението беше запечатано с пръст.

И при двете съоръжения се наблюдава първоначално сравнително плавно покачване на температурата. Резултатът при клада 2 е по-добър: наблюдава се по-голямо количество съдове с черен и сив цвят на повърхността – индикатор за безкислородна среда на изпичане, каквато е раннонеолитната керамика. Част от керамиката, обаче, е добила кафяв цвят на изпичане заради проникване на въздух.

Интересна констатация е установена след разчистване на кладите. Констатирани са останки на многобройни оранжево изпечени мазилки, каквито са открити във всички вкопани структури при археологическите разкопки на раннонеолитния обект Оходен-Валога. Това ни навежда на мисълта, че подобни глинени измазвания на отоплителни съоръжения, вероятно са били широко употребявани през ранния неолит.

През 2014 година е реализиран четвърти етап от експерименталните демонстрации с праисторическа керамика. Използвана е добре пречистена глина с минерални и фини органични примеси. Съдовете са с добре обработена повърхност, някои за първи път от началото на експериментите с нанесена тънка ангоба или украсени с врязана украса. При изпичането е използвана дълбока яма (около 60 см), която предварително е опалена и загрята. Съдовете са подредени върху дървена подложка на дъното на ямата, а горивният материал е разположен над тях. След около 3 часа горене е достигната максимална температура над 660 градуса. Ямата е запечатана с пепел и дебел слой пръст. Отчетено е много бавно понижаване на температурата с известно задържане за около 40 минути на 450 градуса. След около 8 часа ямата е разпечатана и е констатирана все още висока температура на керамиката от около 70 градуса.

Резултатите са впечатляващи. Получена е сиво до черно изпечена „винчански тип” керамика с над 90% запазени цели съдове и идолна пластика имаща значителни сходства с оригиналната раннонеолитна керамика. Температурата на изпичане обаче според мен е прекалено висока и не отговаря на тази при раннонеолитната керамика. Установихме, че температурата на изпичане може да се регулира чрез използване на изсушена оборска тор (копролити на говеда), които биха служили като своеобразен изолатор при по-рязко променяща се температура. Този процес предстои да изучим при следващите ни опити.

Експериментите ще продължат и през следващите години за възможно най-пълно доближаване до автентичната раннонеолитна технология на керамично производство.

Георги Ганецовски – гл. уредник в отдел „Археология”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (05.03.2015) | Автор: Георги Ганецовски
Преглеждания: 197
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси