В памет на врачанския археолог Спас Машов - Статии 2014 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:31Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2014 година

В памет на врачанския археолог Спас Машов

През пролетта на 2014 година се навършват една година от смъртта и 74 години от рождението на изтъкнатия врачански археолог Спас Машов. Настоящата публикация се посвещава на живота и делото му, за да не бъдат забравяни и обезценявани постиженията на нашите предшественици, посветили живота и таланта си за опазване и популяризиране на културното наследство във Врачанско.

Изследователят Спас Машов принадлежи към облагодетелствано поколение археолози, които разполагаха с практически неограничени възможности за научни изследвания и развитие. В годините на прехода те особено болезнено изживяваха деградацията на обществото, агонията на науката, извратените форми на кариеризъм, на моралния и финансов крах на културата в България. Защото през последните две десетилетия сме свидетели на собственото ни варварско духовно и културно самоунищожение, разрушаващо историческата памет на нацията.

Запознах се със Спас Машов през 1990 година при една от обиколките ми като студент из археологическите обекти във Врачанско. Първото впечатление от неговата сложна личност остана най-трайно и може би най-точно. Разговарях с човек, притежаващ особена чувствителност към действителността, особено чувство за справедливост, мъдрост, точност в оценките за събитията, коректност и прямота във взаимоотношенията с колеги и приятели – все черти, които днес са в огромен дефицит. Първоначалната му сдържаност не ме учуди. Тя показа предпазливостта на човек с дългогодишен опит. Порази ме силният загар на кожата му, независимо, че беше едва средата на април. Явно археологическият сезон вече е започнал. А тогава времената бяха други. Археолозите имаха възможност да провеждат мащабни проучвания по седем месеца в годината и да обогатяват фонда на Врачанския музей с огромно количество научна информация и артефакти с висока музейна и художествена стойност.

Спас Машов е роден на 28 май 1940 година в село Хайредин, Врачанско в сравнително заможно семейство. На четири години остава без баща и от ранна възраст той, заедно с по-голямата си сестра, изживяват нерадостното детство на сирака, прекарал ранните си години по пансиони. През периода 1955-1958 година учи в реалната гимназия в Хайредин, която завършва с много добър успех. Висшето си образование завършва през 1966 година във Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, достигайки до реализацията на старата си мечта – специалност „Археология“. Като студент участва в археологическите проучвания на Плиска, под ръководството на професор Атанас Милчев (1961-1965 години). Доброто владеене на руски и латински езици се оказва важна предпоставка за бъдещата професионална реализация, а съдбата му предоставя възможност веднага след дипломирането си да започне работа във Врачанския исторически музей, където постъпва на 1 септември 1966 година.

През месец май 1967 година Спас Машов приема нумизматичния фонд на музея, който по това време съдържа общо 3767 монети. Нумизматиката става един от приоритетите в научната му дейност и за периода от 1967 до 2003 година, чрез активна събирателска работа той обогатява музейната колекция с 7071 монети, като общата бройка достига 10838. Респектиращи са колективните находки на римски републикански денари от Градешница, римски императорски и провинциални монети от Кнежа, Койнаре и Николаево, както и находките на средновековни български монети от Тишевица. Особено впечатление, обаче, правят двете съкровища с римски императорски денари и антониниани от Михайлово, които са съставна част на най-голямата монетна находка, постъпила в музея. Усилията му са възнаградени с откриването и публикуването на някои редки монети, притежаващи голяма нумизматична стойност. Това са златен ауреус на Константин Велики от Градешница, златните монети на Тиберий Константин от Вариана и Августа, златните монети на Юстиниан I от Августа и Мездра-Калето, средновековните златни византийски монети от Мездра и Роман и един златен дукат от разкопките при Черепишкия манастир.

Археологическата кариера на Спас Машов започва през 1966 година с участие в разкопките на езическо светилище и раннохристианска базилика от 4-6 век в местността Коритенград при село Люти брод (ръководени от Георги Джингов 1967-1972 г). Те установяват, че първоначалният й план е триконхална църква, която няма паралел в раннохристианската църковна архитектура по българските земи. По-късно тя е преустроена в трикорабна базилика. Откритите кемпферови капители са украсени с релефна растителна украса и раннохристиански символи.

Спас Машов участва в заключителния етап от проучванията на Могиланската могила, под ръководството на Иван Венедиков и доайенът на врачанската археология Богдан Николов. Гробните съоръжения и намерените в тях артефакти дават яснота за политическия живот, духовната култура, гробната архитектура, и погребалните обичаи на траките през късножелязната епоха в Северозападна България. Неминуемо, първите големи открития от тези значими археологически обекти довеждат до мощно разпалване искрата на познанието у младия учен.

След откриването на два двуобредни ранносредновековни некропола в селата Михайлово и Галиче от именитата българска медиавистка Живка Въжарова, Спас Машов продължава нейното дело, проучвайки некропол с 350 погребения. Намерени са 180 накита – пръстени, обеци и гердани.

През годините 1971-1972, доказалият се вече археолог, ръководи проучванията на тракийска надгробна могила в квартал Медковец над град Враца и тракийски некропол от римската епоха Креща при село Драшан. Получени са ценни сведения за погребалния обред на траките през 2-4 век. Любовта към римската античност обаче надделява и през следващите две десетилетия Спас Машов насочва усилията си към разкопките на археологически обекти от римския период. Това са ранносредновековния некропол Градището, край село Градешница (1970-1971); робовладелско имение в село Галатин, където открива голяма, многоцветна подова мозайка (1972); римска вила-рустика в Робин дол до село Долна Кремена с характерен план, богата архитектурна украса и скулптурна пластика (1974-1981) и забележителната със своята монументална архитектура, триделна баня и великолепен мавзолей, римска вила-рустика с некропол в местността „Росенеца”, при село Уровене (1982-1990). Тяхното проучване дава огромно количество информация за икономическите отношения в провинция Долна Мизия и по-късно Крайбрежна Дакия.

Повече от двадесет години Спас Машов ръководи проучванията на археологическия резерват Августа при село Хърлец (1973-1994). Установени са римски военен лагер, късноантичен и ранновизантийски град. За периода на разкопките е проучена цялата укрепителна система на кастела, някои съоръжения към нея, обществени сгради, част от канализацията, каменното укрепление на лагера на ала Августа и на късноантичния град. Разкрита е близо шест вековната история на един забравен градски център, наследил тракийско селище от II век, преживял готските нашествия и окончателно унищожен от аварите през 582 година.

В началото на месец януари 1986 година, при спасителни археологически проучвания, Спас Машов, съвместно с Богдан Николов и Пламен Иванов, откриват втората част от забележителното Рогозенско съкровище, състояща се от 100 сребърни съда. За първи път при археологически разкопки, проведени от професионални археолози е намерено тракийско съкровище от световно значение. За броени дни те извършват първичната обработка, подготвят документацията и първите публикации за съкровището, съдържащо 165 фиали, кани и чаши, датирани към V-IV век пр.Хр.

През 2002-2003 година Спас Машов, съвместно с Георги Ганецовски и Красимира Лука, ръководят археологически разкопки на раннохристианска църква от 4-6 век в местността Манастира край село Очин дол. Открити са рядко срещан кръстовиден баптистерий и параклис, изграден значително по-късно през IX-X век.

От 1973 година Дора Димитрова и Цветана Дермсизова провеждат дългогодишни проучвания на средновековните пластове на многослоен обект „Калето“ при град Мездра. След 12 годишно прекъсване, под първоначалното ръководство на Спас Машов, през 2003 година разкопките са подновени и продължават до настоящия момент. В експедицията участват Георги Ганецовски, ръководещ проучванията на праисторическите пластове до настоящия момент, и Красимира Лука. Открити са структури от каменно-медната и византийската епохи. Установено е, че най-ранното заселване на скалния рид край Мездра е осъществено през втората половина на пето хилядолетие преди Христа. По-късно проучванията на римския културен пласт са оглавени от Сергей Торбатов от НАИМ-БАН.

Спас Машов е един от участниците в подреждането и откриването на новата музейна експозиция на Исторически музей – Враца през октомври 1980 година. С нея музеят добива нов, модерен за времето си облик и става един от водещите културни институти в България. За заслугите си към опазването и популяризирането на културното наследство и към музейното дело и по случай честванията на 1300-годишнина на българската държава той е награден през 1981 година с орден „Кирил и Методий“ II степен.

Благодарение на четиридесет годишни всеотдайни изследователски усилия на Спас Машов колекцията на Врачанския музей е обогатена с респектиращ брой движими ценности. Той е един от малкото археолози у нас, които се стремят без ненужно забавяне да пускат в научно обръщение резултатите от археологическите проучвания. В резултат на тези „кабинетни“ усилия, Спас е натрупал над 20 научни публикации за изследвани археологически обекти или за отделни значими находки и около 45 статии в местните вестници. Благодарение на това, големите археологически открития достигат до възможно най-широк кръг читатели.

Машов е участник в конгрес по славянска археология в град Нитра, Словакия и на международен симпозиум в Рилския манастир, където изнася научни съобщения за ранносредновековния некропол при Градешница и накитите от него. Участва в международни археологически изложби във Варшава, Москва и Фрайбург. Популяризира музейното дело с организирането на местни нумизматични изложби.

След пенсионирането си през 2005 година Спас Машов водеше скромен и честен живот. Благодарен съм му, че въпреки нанесените тежък удар и обида, той продължи да ми помага с ценни съвети и напътствия.

Независимо, че в днешно време като бездейни наблюдатели на разграбването и унищожаването на културните ценности, сме увлечени в динамиката на времето и текущите проблеми, считам, че трябва да отдадем заслужена почит на ветераните археолози, за всеотдайната им работа в полза на науката и музейното дело, каквато е и задачата на това четиво. А пред нас, техните наследници, стои тежката и отговорна задача поне да опазим това, което те са съхранили – резултатът от усилията на няколко поколения учени и на един многолетен творчески живот.

Георги Ганецовски - главен уредник отдел "Археология"

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (01.09.2014) | Автор: Георги Ганецовски
Преглеждания: 332
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси