Експерименталната археология като атрактивен метод за проверка на научното познание - Статии 2014 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:34Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2014 година

Експерименталната археология като атрактивен метод за проверка на научното познание

Според един от теоретиците на археологическата наука Дейвид Кларк, археологията е дисциплина, занимаваща се с разкриването, систематизирането, описанието и изучаването на материалните култури в миналото. Тя изучава историята на отделните общества в древността, използвайки като изходни източнци на познание материалните останки и техните следи, т.е. останките от предметния свят като ключов компонент на социалната система на тези общества.

Праисторията е археология в най-чист вид разкриваща следите от минали епохи, отнасящи се към т.нар. “безписмен или предписмен период” от историята на човечеството. Оставил зад гърба си сигурния писмен извор, праисторикът се изправя пред едно безбрежно незнание, обхващащо близо два милиона години човешка история. За това главна задача на праисторика е да събира буквално “троха по троха” археологическите извори и тяхата взаимна връзка. Но тези извори имат една неприятна особеност – че са неми. Липсват Херодот, Тукидит, Страбон и другите древни историописци, които поне смътно да подскажат кое как е било някога. Изправен пред своите открития често праисторикът немее, кога пред непонятното, кога пред неочакваното и шокиращото. А има и немалко случаи (добавям от собствен опит) когато в ума напира възклицанието “ама такова нещо няма”.

През последните десетилетия праисторическата наука следва общите закономерности на всеки познавателен процес – натрупват се знания, кажи-речи, в геометрична прогресия. Но тук изплува един познат парадокс: колкото повече научаваме, толкова по-ясно виждаме мащабите на нашето незнание. При това границите на познатата история се отдръпват назад във времето, а броят на праисторическите култури и техните материални останки става все по-необозрим.

Един от най-важните проблеми пред праисторията е обективната реконструкция на човешкото битие, материална култура и духовен живот в зората на съвременната цивилизация. В тази връзка, напоследък се наблюдава засилено изучаване на древната екологична обстановка в която са се развили ранните човашки общества заради голямата им зависимост от климата и обкръжаващата флора и фауна. Физическият облик на праисторическия човек и древните расови типове са предмет на изследване от палеоантропологията, която допринася за антропологическата характеристика на дадено население, както и на някои по-широкообхватни линии на контакти и придвижвания.

Основните въпроси, които вълнуват изследователя са:

- Какви са били хората живяли по нашите земи преди осем хиляди години? Как са изглеждали? С какво са се хранили? Какви познания и технологични умения са имали и, съответно, как са оцелявали?

Що се отнася до конкретните праисторически находки (т.е. конкретните научни извори), то и те достигат до нас далеч не в оригиналния си вид. Чукът и теслата са без дръжки, тъкачният стан е представен единствено от глинените тежести, от вретеното се е запазил само глиненият прешлен, от постройките са останали само дупките от колове в основите на стените им или в най-добрия случай купища опалени мазилки; от свредела и сърпа са останали само кремъчните остриета; съдовете често са натрошени, а фрагментите от тях разнесени.

Археологическите извори, с които борави праисторическата наука, са от една страна материалните останки от живота на древните хора, оцелели след хилядолетен престой в земята и от друга условията на тяхното състояние в културния слой, т.е положението им един спрямо друг. В зависимост от тези два аспекта археологическите извори се делят на археологически ситуации и археологически находки, които дават на изследователя огромно количество информация. От повечето археологически находки можем да черпим директни сведения за технологията на производството им, но за да бъдат те превърнати в пълноценни исторически извори, е необходимо чрез диахронен и синхронен сравнителен анализ от тях да бъдат извлечени данни, осветляващи историческите процеси и закономерности. Тук се сблъскваме с проблема за правилността на извлечените данни и съответно интерпретацията от изследователя, която в немалко случаи се оказва пресилена или даже невярна.

В тези немалко на брой случаи в помощ се явява експерименталната археология. Тя изисква систематични опити базирани на акумулираната научна информация, чрез които да се потвърдят, отхвърлят или допълнят заключенията особено в частта на познанието за древната технология. За да бъде възможно най-пълна и обективна историческата реконструкция са необходими постоянни сравнения с артефакти и с наличните етнографски данни за изучаваната древна техика или технология.

Методите на аналитичната археология досега са прилагани у нас само в ограничени размери, въпреки очевидните им положителни страни. Причините за това се крият в дълбоко вкоренения традиционализъм при боравенето с археологическия материал. На съвременния етап на изследване, когато трябва да се решават задачи, надхвърлящи тесните рамки на емпиризма, традиционните археологически методи се оказват недостатъчни. Днес праисторията търси пътища за разкриване на широки исторически закономерности, които минават през статистическата обработка на фактическия материал до експерименталната проверка на добитата информация.

С тези няколко реда обосновах пътя, който съм избрал в научно си дирене.

Настоящото съобщение се основава най-вече на резултатите от археологическите разкопки на раннонеолитното селище Оходен-Валога. Каква е получената информация през вече десет годишния период на научни изследвания с проучена площ от 950 кв.м?

Една от главните цели на експедицията е да се изяснят причините довели до разпространението на производяща икономика в Югоизточна Европа и в частност Северозападна България, до появата на първите търговски отношения и до загадъчните нива на технологично и духовно познание.

Местността Валога (известна още с името Долните лъки) се намира на 1,2 км. североизточно от село Оходен, Врачанско. Неолитното селище е разположено върху слабо наклонена на изток надзаливна тераса на левия бряг на живописната река Скът, непосредствено под най-северното за района предпланинско възвишение известно с името Борованска могила. Площта му е около 8-10 декара.

Още през началните етапи на изследване стана ясно, че основателите на праисторическото селище принадлежат към групата на най-ранните носители на производяща икономика. Относителната хронология и абсолютната даторивка чрез радио-въглеродния метод недвусмислено показват, че селището е основано в края на VII и началото на VI хилядолетие пр.Хр и е просъществувало на два етапа с известно прекъсване между тях около 100 години. След голямо наводнение, сполетяло района около 5780-5750 г пр.Хр., обитателите го напускат и се заселват на по-безопасно от заливания място.

1. Откритите структури (жилища и гробни съоръжения) принадлежат съответно към двете последователно съществували селища през епохата на ранния неолит. Първият строителен хоризонт се отнася към т.нар. „монохромен неолит” и се характеризира с най-ранните археологически податки за възникването на първата земеделска култура в България и Европа. Това са: поява и производство на най-ранната керамика, строителство на наземни жилища, развито земеделие и доместификация на говедото и наченки на търговски отношения. Структурите с жилищно-занаятчийски функции имат площ от около 65 кв.м и овална форма. Изградени са от дървено-кирпичена конструкция, като покривът вероятно е бил двускатен – за това говорят намерените глинани мазилки с отпечатъци на кръстосани под троен ъгъл цепени гради. Известен факт е, че кирпича осигурява добра топло-изолация както през зимата, така и през лятото. Под сградата има издълбана голяма яма, имаща според нас дренажни и изолационни функции. Отоплителните съоръжения се намират в централните части. Занаятчийските функции на този тип структури се определят от огромното количество кремъчен дебитаж (т.е кремъчни люспи и отломъци) останали от обработката на оръдията от кремък и намерените около стуктурите останки от вкопани огнища с изпечени глинени мазилки, разкриващи етап от керамично производство.

2. В селището са открити четири раннонеолитни гробни съоръжения обособяващи единствен за сега по рода си в Европа сакрален сектор с погребани в тях индивиди на различна възраст. Данните показват, че двете антропологически групи – тази на преселниците медитеранци и тази на местното протоевропеидно население са живеели заедно в сътрудничество и синхрон със себе си и природата. През 2011 година са открити още две култови съоръжения без аналог в Европа допълващи сакралния комплекс в обекта. Първото е с опалена каменна основа, с отвори към слънчевия изгрев през равноденствията. В него са открити множество кремъчни и керамични дискове с точка в средата: най-ранните символи на слънцето. Това даде основание да го наречем „Светилище на Слънцето”. Второто съоръжение представлява глинен олтар с поставени в определен порядък три еленови черепа с огромни рога. Еленът с неговите рога е един от най-изявените соларни символи на мъжкото начало и плодородието. Последните археологически открития на култови съоръжения без аналог в Европа предивикаха някои изследователи да говорят за „единствено по рода си ямно светилище в Европа от периода на началото на новокаменната епоха” (Николов 2011).

3. Поетапно е разкрита голяма част от площта на единствена по рода си раннонеолитна масивна наколна сграда повдигната над нивото на заливан от вода терен. Изследванията на терена и откритите материали показват, че сградата вероятно е функционирала като своеобразен пазар или тържище за търговия със стратегически ценната за епохата кремъчна суровина в различни форми на обработка – от полуфабрикати до краен продукт.

4. Получената научна информация, както и откритите многобройни кремъчни заготовки и оръдия донесени от отдалечени райони, дават основание да се заключи, че раннонеолитното селище край Оходен, освен като култов център, е било и средище на най-ранната търговия с жизнено важната за праисторическото стопанство кремъчна суровина. Тук е функционитало своеобразно депо за изготвяне на заготовки и оръдия на труда и за тяхното разпространение в други райони. Доказателство за това са откритите и частично проучени през 2005 г ями за добив на кремъчна суровина чрез термично разтрошаване на варовиковата скала. Това са най-ранните рудни изработки с използване на огневия метод в Европа.

6. В археоботаничния материал от Оходен са намерени овъглени останки на културни растения като еднозърнест и двузърнест плевест лимец, ечемик, грах и нахут. Наличието на степното растение коило в Оходен ни дава основание да допуснем, че районите северно от Стара планина не са били гъсто залесени. Възможно е в началото на ранния неолит все още да съществуват отделни участъци със запазена степна растителност. Това улеснява придвижването и обмена между отделните човешки популации. Тази констатация донякъде обяснява откритите в селището Оходен-Валога многобройни кремъчни артефакти доставени тук от районите на поречието на река Вит и от Разградско. Все още остава открит въпросът за намерените в някои структури ретуширани пластини от обсидиан. Допускаме възможността артефакти от обсидиан да са доставяни от района на Карпатския басейн. Основание за нашето предположение дават паралелите, които откриваме с някои находки в раннонеолитното селище Гура Бачиулуй в Трансилвания, както и откритото в този район находище на обсидиан. Този факт показва добре развити контакти и със селищата северно от река Дунав. Археоботаничните анализи показват, че най-често използваната дървесина за строителство е тази на дъб, бук и дрян.

7. Животинският костен материал от Оходен носи белезите на кухненски отпадъци и дава ценна информация за местната диета на раннонеолитните обитатели. Установени са напреднал стадий на доместификация на говедото, козата и овцата (което означава месо, кожи, мляко и костни заготовки за оръдия). Констатирано е учудващо добре развито стопанство за времето си. Ловът е играл по-малка роля в изхранването на неселението за сметка на приоритетното животновъдство, но е констатирано голямо разнообразие на видовете ловувани животни: дива котка, белка, тур, бобър, елен, сърна, заек, птици и див кон. Откриването на костни останки от див кон е сериозен принос за изясняването на противоречивия въпрос за реалното привъствие на този вид в ранната холоценска (в частност раннонеолитната) фауна на Балканите.

Някои особености на разкритите материални останки дават основание да допуснем, че през периода на “монохромния неолит” (края на VII началото на VI хил.пр.Хр) ранните земеделски общества в Северозападна България възникват в пряк досег с местните мезолитни културни традиции и създават основа за поява на първата земеделска цивилизация в България.

Натрупаната от археологическите проучвания богата информация за бита и духовния живот на първите носители на производяща икономика в началото на новокаменната епоха или в зората на съвременната Европейска цивилизация може експериментално и атрактивно да бъде проверена и доказана в усилията за осъществяване на обективна реконструкция на човешкото битие и духовен живот през праисторическите епохи.

Откритите край село Оходен останки от жилищни и занаятчийски постройки, култови съоръжения, раннонеолитен мавзолей с гроб на жена и обособен сакрален сектор в чертите на селището за поредна година предизвикват сериозни научни дискусии, засилен медиен и туристически интерес. Това е така, защото получените по емпиричен път отговори отварят многократно повече нови въпроси. Според нас, основните причини за възникващите неясноти са голямата дистанция на времето и безвъзвратно загубената в него информация за нашите далечни предци, особено когато става въпрос за праисторическа икономика, строителство и технологии. Защото отдавна вече е загърбено мисленето, че първообитен значи примитивен. Нищо подобно! Първообитен означава просто първи обитател, който, както ще видим, е на твърде високо ниво в развитието си.

Някои от най-съществените и дискусионни проблеми са:

- за керамичното производство и използването на енерията на огъня;

- за начина на обработка на дървесината (дъб, бук и дрян) при жилищното строителство и в бита;

- за технологията на производство на оръдия на труда от камък и кремък;

- за земеделието и растителната хранителна диета.

Експериментите ни започнаха още през 2005 година с керамиката. Защо точно с керамиката? Защото (1) това е първото преработено от човек вещество чрез преобразуването му от едно състояние в друго по химичен път. Защото (2) глината е най-използваната материя в праисторическото стопанство, бит и строителство. И защото (3) керамиката е устойчив за хилядолетната история на човечеството информационен носител до такава степен, че заслужено носи определението “керамиката е азбуката на археологията”.

Какво знаем за най-ранната керамика от началото на новокаменната епоха по нашите земи? Знаем, че първите керамични съдове са оформяни чрез т.нар. “лентеста техника”, а в глината е добавян органичен опоснител (плява, стружки и животински екскременти). Цветът на тестото е черен, което показва, че съдовете са изпичани в безкислородна среда и при сравнително ниска температура. Необходимостта от изпичане на керамиката се налага за да може съдовете да добият нужната водонепропускливост. Особеното тук е, че при изпичането не са използвани класическите керамични пещи, които влизат в употреба няколко столетия по-късно. Всъщност при експериментите ни с керамиката, които до сега протекоха на три етапа, се опитвахме да разрешим точно този проблем: - как в новокаменната епоха са контролирали температурата на огъня при изпичането без съоръжението пещ? Защото едно рязко покачване температурата на огъня води буквално до пръскане на съдовете.

- опити на изпичане с добре подреден горивен материал в плитка яма, която в определен момент се затваря (т.е засипва);

- опити на изпичане с добре подреден горивен материал в обмазана с глина клада, където обаче бе достигната твърде висока температура – до 780 ºС. Тук ни помогнаха прекрасни етнографски паралели от началото на XX век, които са надлежно документирани, но са нужни още опити. При този експеримент получихме един прекрасен резултат: неравномерно изпечените глинени обмазки на кладите поразително съвпадат по цвят, дебелина и структура с голям брой оранжево до сиво-изпечени мазилки откривани в Оходен. Този резултат ни позволява да заключим, че най-ранната керамика е изпичана в подобни обмазани с глина клади (или коптори) в опит да се регулира температурата на огъня. Следващите експерименти ще дадат яснота дали кладата е била вкопана или не. (Опитите на китайските археолози по Нейшънъл джеог).

С всеки следващ опит броят на добре изпечените съдове нараства, което е ясна индикация, че следваме правилния път на разбулване на тази загадка. Експериментите с керамика показват атрактивност чрез включването на голям брой участници в опитите, включително и сред музейната колегия.

Любопитен експеримент е извършен от студенти на СУ „Св. Климент Охридски”, под ръководството на доц. Петя Георгиева, в Козарева могила край с. Каблешково. Тук, на базата на разкрити археологически останки, е реконструирана двукамерна пещ, която по проведения опит осигурява безкислородна среда и температура на изпичане от 800-900 градуса. Това съоръжение е използвано в късната каменно-медна епоха, т.е близо 2000 години по-късно от времето на селището при Оходен. Но от реконструкцията се вижда, че пещта има вкопана камера за гориво. Според нас това съоръжение е резултат на постепенното усъвършенстване (или еволюция) на този тип пещи за печене на керамика от най-ранните клади (или коптори), които откриваме и реконструираме в раннонеолитното селище Оходен.

Обработката на дървесина. Както вече споменахме археоботаничните анализи на овъглени растителни образци от Оходен показват активно използване на дъб, бук и дрян в жилищното строителство. Тук се сблъскваме със сериозен проблем, свързан с поредица неясноти около обработката на тази дървесина. Защото през ранния неолит се използват само оръдия от камък, кремък и кост. Металът не е познат, а посочените дървесни видове са достатъчно твърди. По емпиричен път сме установили, че дървената конструкция на сградите се е състояла от вертикални колове и напречни цепени греди съединени на чатал или чрез сглобки, при положение, че метални пирони няма. И тази конструкция е била достатъчно устойчива за да издържи 25-30 години! За сега остава загадка начинът на отсичане и обработка на букова или дъбова дървесина с каменни брадви, тесли и длета. Нашите опити за реконструкция на този процес остават неуспешни (ако не използваме метални сечива). Това означава, че все още не е запълнена празнината за нивото на познание на древните земеделци относно свойствата и обработката на дървесина с каменни инструменти. Това е загубено познание, което тудно ще бъде възстановено. Но ние сме решени да построим дървено-кирпичена постройка, оборудвана с необходимите съоръжения, която да предлага туристически атракциии в стил “сървайвър” от новокаменната епоха.

Интересни експерименти предлагат румънски учени, които изграждат дървено-кирпичена постройка, опожаряват я и изследват в сравнителен план останките.

Технологията на производство на оръдия на труда от камък и кремък. Известно е, че през новокаменната епоха е използван местният природен ресурс по отношение на каменна и кремъчна суровина. Но не са малко случаите на внос на по-качествени суровини, понякога от твърде отдалечени райони, какъвто е и случаят със селището при Оходен.

До доляма степен процесът на изработка на инстументи от кремък е вече реконструиран. За това спомагат многобройните опити и науката трасология. В основата на тази технология е хиладолетно натрупваното познание и опитност за свойствата на цепимост на кремъка и обсидиана. Ясно е, че колкото по-качествена е суровината, толкова по-качествена е обработката и, съответно, крайният продукт. Поради тази причина, според нас, в Оходен е доставяна една от най-качествените кремъчни суровини – разградският кремък от район, отдалечен на повече от 300 км., при положение, че в околностите на обекта изобилства с местна кремъчна суровина, която също е използвана. Но се изваждат кремъчните ядра от варовика чрез подобие на открит рудник с използване на огневия метод, вместо да се използват огромните количества търкалящи се по повърхността изветрели от времето кремъчни валуни, имащи много ниски качества.

Проблем, обаче, има с реконструкцията на изработка на оръдия от камък. Защото освен “меки” каменни породи като туф, варовици и пясъчници (които подлежат на лесна обработка даже с инструменти от кост) в раннонеолитния обект намираме множество оръдия, изработени от гранит, базалт и даже нефрит и то, забележете, прекрасно полирани. Тези каменни суровини са трудни за обработка дори и с метални инструменти, така че тук за сега имаме само предположения, а експерименталната работа тепърва предстои. И тя ще бъде трудна, защото отново се сблъскваме със загубеното познание, което трудно ще бъде възстановено.

Земеделието и растителната хранителна диета. От казаното по-горе става ясно, че растителната храна на първите земеделци е била разнообразна. Извлечените чрез флотация овъглени останки на еднозърнест лимец ни дадоха ценен жокер в този тип експерименти, защото се оказа, че тази плевеста житна култура се среща и сега в района на Странджа. От проведените през изминалата година експериментални демонстрации е видно, че хлябът от еднозърнест лимец се е добивал сравнително лесно, стига да има добра реколта, а вкусовите му качества са великолепни. Стана ясно, че първите земеделци са се хранили с пресен хляб (защото трайността му е слаба) и значително по-полезен от днешния. Организираните експериментални демонстрации, наречени “Хляб от Бога”, предизвикаха, за наша радост, засилен интерес като всички желаещи се включваха спонтанно без предварителен сценарий.

Понастоящем предприемаме реконструкция на целия процес: от мотичната (с използване на мотики от дърво, рог и кремък) обработка на земята (защото по това време орното земеделие още не се прилага), през засяването на лимеца, което задължително е ритуално (това е ключовият момент за осигуряване на плодородието), през жътвата с рогови или дървени сърпове (множеството кремъчни пластини с излъскване от жътвата в Оходен), до обработката на семето, замесването, изпичането и най-приятната част – дегустацията. Вече сме засяли малка нива край обекта и очакваме останалите експериментални демонстрации да се случат през настоящата година. Използвам момента да поканя отсега всички желаещи да се включат в тези летни експерименти.

Както се вижда, проблематиката е колкото сложна, толкова атрактивна и провокативна. Мисля, че доказах необходимостта от прилагане на експерименталния модел в археологията паралелно с археологическото дирене и акумулирането на информация.

Експериментите ще продължат, защото това, според нас, е правилният път за попълване, проверка и обективно интерпретиране на научното познание за живота на човешките общества в праисторическите епохи.

Георги Ганецовски - главен уредник отдел "Археология"

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (29.09.2014) | Автор: Георги Ганецовски
Преглеждания: 323
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси