Съкровището от Галиче - Статии 2010 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 23.06.2017, 13:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2010 година

Съкровището от Галиче

Съкровището от Галиче се състои от 14 позлатени сребърни апликации с кръгла форма и различни размери, наречени фалери, които са датирани в края на II — I в. пр. Хр. Изказани са две предположения относно тяхното предназначение. Според едното, те представляват съставна част от парадното въоръжение на тракийски войни от знатен произход. По-големите от фалерите са приковани върху щитовете, направени от дърво, а с по-малките са украсявани железните ризници. Фрагменти от такива ризници са открити в различни райони на днешна Северозападна България. Всяка от тях се състои от отделни малки халки, прикачени една за друга — вероятно за тях са били закрепени отделните фалери. Според другото предположение, фалерите са захванати за кожените ремъци на конската сбруя на ездитен кон. С такава форма и украса са четирите апликации от частната колекция на Васил Божков, които представляват комплект заедно с начелник.

Съкровището от Галиче е открито случайно през 1918 г. Обстоятелствата, свързани с неговото намиране, не са изяснени. Ганка Нешкова от Галиче разказва, че предметите са били закопани в плитък трап в местността Гложеца. След проливен дъжд са изровени от пороя на повърхността. Като ги измила, тя ги занесла в къщи и се похвалила на съседите си. Част от апликациите раздала на свои роднини. Само 14 от фалерите са предадени в Народния археологически музей — София.

В зависимост от големината и формата си, апликациите от Галиче могат да бъдат разделени на 4 групи. В първата група влизат шест малки, леко заоблени апликации, украсени с богат растителен орнамент (обр. 1). Втората се състои от четири по-големи фалери с добре изразена форма на полукълбо. Тяхната украса е сходна — тя също е съставена от отделни елементи, образуващи растителен орнамент (обр. 2). Третата група е представена само от една голяма апликация, декорирана с релефни мотиви, представляващи бадеми (обр. 3).

Четвъртата група се състои от две фалери, чийто диаметър е най-голям в сравнение с останалите. Върху едната от тях е представена Великата тракийска богиня — с дълги коси, сплетени в две плитки и облечена в богато украсена рокля (обр. 4). Тя е с накит, съставен от няколко торкви (гривни), които украсяват нейната шия. В непосредствена близост до раменете са представени две птици, кацнали върху тях. Пищните форми на Великата тракийска богиня олицетворяват плодородието. Върху другата фалера от тази група е представен Тракийският бог-конник (обр. 5). Майсторът, при неговото изобразяване, спазва наложените иконографски норми, но нарушава отделните пропорции — задните крака на коня са несъразмерни в сравнение с предните. Тракийският бог- конник е представен в профил. Той носи дългопола дреха. Шията му също е украсена с накит — няколко торкви.

Изобразяването на Великата богиня и Тракийския бог-конник върху тези апликации не е случайно. Всяка от тях е с апотропейна роля. Войните вярват, че Великата богиня и тракийският бог-конник ще ги предпазят от оръжието на врага по време на сражение. Надеждата за оцеляване в кървавия бой те свързват с божествата, които съпътстват целия техен живот още от раждането до зрялата възраст, когато постъпват във войската. Изображенията вероятно имат и друго значение — да внесат смут в душите на противниците и да ги обърнат в бягство. Великата тракийска богиня и Богът-конник са божества на победата и мира. Бойците смятат, че само благодарение на тяхното благоволение, ще могат да се завърнат като победители при своите семейства след кървавата бран.

Фалерите, открити в околността на село Галиче, са дело на местен майстор, който е вложил в работата си голямо умение. Те носят белезите на самобитния тракийски художествен стил. Това особено ясно личи при една от фалерите — тази, която е украсена с бадемови плодове. С подобен орнамент са декорирани част от фиалите от Рогозенското съкровище, което е изработено много по-рано. Същото се отнася и за апликацията с изображението на Великата тракийска богиня. С нея са украсени част от каните на същото съкровище. Образът на тракийския бог-конник ни е познат и от други по ранни апликации — тези от Летнишкото съкровище, което е от IV в. пр. Хр. Следователно апликациите от Галиче свидетелстват за по-нататъшното развитие на тракийския художествен стил през следващите столетия. Настъпилите изменения не променят неговата самобитност и специфика, а напротив, обогатяват ги с ново съдържание и многообразие от форми и изображения.

В археологическата наука не е даден еднозначен отговор на въпроса — кои политически събития са наложили скриването на Галишкото съкровище в земята. До момента са се наложили две основни версии. Според едната от тях апликациите са скрити вследствие на някое от келтските нашествия. През III в. пр. Хр. келтите (галите), населяващи Западна и Централна Европа, започват своята инвазия на Балканския полуостров. Част от тях — племето скордиски, населява територията на днешна Сърбия. Военните сблъсъци между келтите и местното тракийско население в края на II в. пр. Хр. са особено ожесточени. Вероятно тогава е заровено съкровището от Галиче. Възможно е апликациите да са укрити по-късно — в края на I в. пр. Хр. Тогава земите на днешна Северозападна България отново стават арена на кървави сблъсъци. Местното тракийско население прави отчаяни опити да спре нашествието на римските легиони. Може да се твърди, че апликациите от Галиче са скрити непосредствено преди установяване на римското владичество в Северозападна Тракия. Завоевателят слага край на самостоятелното развитие на траките, но тяхното самобитно изкуство остава. То се вплита здраво в основите на една нова култура — тази на Римската империя. Придава й нов и реален облик, прави я по-човечна и по-разбираема.

доц. д-р Нарцис Торбов

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (14.10.2010) | Автор: доц. д-р Нарцис Торбов
Преглеждания: 571
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси