Бронзов пръстен с изображение на хризма от Вратцата и духовното послание на ранните християнски символи - Статии 2010 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:34Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2010 година

Бронзов пръстен с изображение на хризма от Вратцата и духовното послание на ранните християнски символи

През м. юни 2007 г. бе сложено началото на регулярните археологически проучвания в местността „Градище”, край пролома Вратцата. Както всяка година, така и през изминалата 2009, разкопките бяха съпроводени с голям интерес от врачанската общественост и медии, а резултатите им – представени на брифинг пред врачанските журналисти през м. декември 2009 г. и на Двадесет и първите зимни четения, организирани от РИМ – Враца. С това, голяма част от откритите археологически структури и находки добиха известна публичност. Все пак, в настоящото изложение предлагам по-съсредоточен поглед върху една от интересните находки на археологически сезон 2009, а именно пръстен, върху чиято плочка откриваме християнския символ хризма (последният не бива да се бърка с църковния ритуал помазване, наричан „хрисма”).

Пръстенът е открит на 0,25 м от външното лице на северната стена на отбранителна Кула 1, на 0,30 м под нивото на терена. Излят е от бронз. Запазеният му диаметър е 1,95 см, тъй като халката му е отчупена и по-голямата част от нея липсва. Посредством две симетрични уширения халката преминава в неправилна кръгла плочка с диаметър 1,32 см. Върху плочката е гравиран Христовият монограм (наричан още хризма, Христограм, „печат на Бога”), състоящ се от двете начални букви на гръцкото име „Христос” – X (хи) и P (ро). Често от ляво и дясно на хризмата се изписват гръцките букви Α, α (алфа) и Ω, ω (омега). Тези букви също са схващани като Христови символи, взети от Апокалипсиса (Откровение Йоаново), където Иисус Христос е определен като: „Алфата и Омегата, Начало и Край, Първият и Последният". Понякога монограмът е поместен в лавров венец. В нашия случай, вместо буквите алфа и омега с няколко резки между хастите му, монограмът е включен в по-голяма фигура представляваща шестоъгълник. Цялата композиция се рамкира от зрънчест кръг в негатив – далечна, силно стилизирана препратка към лавровия венец. Липсата на някои често срещани елементи в иконографията на хризмата при разглеждания образец, се дължи на ограниченото изобразително поле или по-скоро изразява творческите възможности и специфичния художествен стил на местния майстор гравьор.

Най-ранните образци на хризмата датират от Апостолски времена (І – ІІ в. сл. Хр.). Във време, когато ранните християни са преследвани и наказвани от закона, тя представлява своеобразна криптограма, по която единоверците са могли да се познаят един друг. Подобни ранни символи на Иисус и християнството използвани в рисунките и графитите по римските катакомби, а по-късно в храмовото строителство, иконописта, дърворезбената украса на иконостасите са още: агнето (Агнецът Божий); Добрият Пастир; рибата (гръцката дума за риба ιxτηόσ е схващана като абревиатура на името Иисус Христос); хлябът (отъждествяван с тялото Христово); лозата (във връзка с виното – кръв Христова); палмовата клонка (символ на триумфа на Христовата вяра); маслиненото клонче и паунът (символи на безсмъртието); гълъбът (символ на Светия Дух); птицата феникс (символ на Възкресението); котвата (символ на надеждата); корабът (олицетворяващ християнската църква, която след гонения и мъченичество пътува към тихо пристанище) и пр.

Символът хризма става особено популярен по времето на Константин І Велики (306-337). Името на този източно римски император се свързва с т. нар. Милански едикт от 313 г., даващ свобода на различните вероизповедания в империята, в това число и християнството, както и с издигането на последното до привилегированото положение на официална държавна религия. Обект на дискусия са причините, подтикнали Константин І да провежда политика на търпимост спрямо християните, в разрез с досегашните репресии – дело на мнозина негови предшественици. Една от най-обективните хипотези допуска отношението на Константин І да е продиктувано от политически съображения, а самият той неофициално да остава привърженик на езическия култ към слънцето. В същото време някои византийски хронисти и съвременни историци, изхождайки от идеалистични позиции, предават превърналия се в легенда чудодеен сън на Константин І Велики. В навечерието на битката с управителя на Италия Максенций, в съня си Константин І вижда знамение като сияещ кръст с надпис „с това ще победиш”. Императорът нарежда на войската да постави кръстния знак върху бойните си знамена (лабарумите) и оръжието. Така, със силата на Кръста, Константин І побеждава съперника си и влиза тържествено в Рим през 312/ 313 г., а Максенций при отстъплението загива във водите на р. Тибър. Християнската църква канонизира император Константин Велики – и до днес на 21 май честваме празника на равноапостоли Св. Св. Константин и Елена (негова майка).

Укрепването на християнството в Римската империя от ІV в. насетне е съпроводено с редица мерки във всички сфери на обществения живот. Сред тях може да се спомене усиленото създаване на храмове и паметници на християнското изкуство. Често срещан символен мотив е един розетообразен знак, интерпретиран като небесен кръст, разпръскващ светлинни лъчи. Ако така нареченият Константинов кръст не е соларен знак, възприет от християнската символика, то той вероятно представлява вариант на монограмния Христов знак – хризмата. Хризмата се изобразява върху епиграфски паметници, релефи на саркофази, мозайки, върху предмети на дребната метална пластика, накити. Тя е първият християнски символ появил се върху нумизматични паметници от времето на Константин І Велики. Първоначално заема скромно място – върху шлема на императора или след обозначението на съответната монетарница. При монетите на приемниците на Константин І хризмата е изобразявана върху лабарума. През V – VІ в. дори се появява нейн самостоятелен монетен тип, макар в последствие той да губи значение в полза на кръста. Вероятно от монограма хризма произлиза старобългарската „шестлъчева” розета, така често изобразявана върху храмове, надгробия, битови предмети, амулети откривани в средновековните български центрове.

Пръстенът, открит в местността Градище край Вратцата, представлява местен образец с дата ХІІІ – ХІV в. на един постоянен мотив в християнското изкуство, какъвто е изображението на монограма хризма. Той, освен че изразява принадлежността на носещия го към християнската религия, е носител на дълбоки библейски и нравствени послания, универсални за целия православен и християнски свят.  

Александра Петрова

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (14.10.2010) | Автор: Александра Петрова
Преглеждания: 269
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси