ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ГРАДЕШНИЦА И НАЧЕНКИ НА НАЙ-РАННАТА ПИСМЕНОСТ - Статии 2012 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:44Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2012 година

ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ГРАДЕШНИЦА И НАЧЕНКИ НА НАЙ-РАННАТА ПИСМЕНОСТ
ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ГРАДЕШНИЦА И НАЧЕНКИ НА НАЙ-РАННАТА ПИСМЕНОСТ

 

Каменно-медната епоха, наричана още енеолит или халколит, е един от забележителните периоди от историята на човечеството. Дълго време в науката, а и в съзнанието на широката общественост, господстваха представите за "първообитния” и "доисторически” характер на културата на населението живяло в българските земи през този период.

Интензивните археологически проучвания през последните десетилетия предоставиха богат изворов и доказателствен материал за възникването и развитието на първата земеделска цивилизация в Европа. Началото е поставено в края на VII и първата половина на VI хилядолетие преди Христа, период известен в науката с наименованието ранен неолит (или новокаменна епоха), с постепенното заселване на Балканския полуостров от земеделско-скотовъдно население, което започва да изгражда трайни селища и да обработва прилежащите му земи. Археологическите разкопки доказват, че тези заселници донасят със себе си високи познания за жилищното строителство, земеделието, керамичното производство и имат богата духовна култура. Тази земеделска цивилизация изживява кулминация в своето развитие през каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр). През този период селищата се разширяват върху големи площи, добиват вид на строго организаирана структура и планировка, и са много богати на археологически материали. Производящата икономика бележи разцвет с откриването на първия метал – медта и възникването на най-ранната металургия. Паралелно с това се усъвършенстват редица занаяти свързани с материалната и духовна култура на населението. Жилищното строителство се усложнява: появяват се двуетажни, многоделни жилища, заемащи огромни площи. Възниква най-ранната каменна архитектура в Европа. Всички тези достижения в развитието на човешкото познание от преди около 6500 години закономерно водят до възникването на най-ранната протописменост.

Научният термин "култура” определя една обособена човешка общност (племе) с идентична материална и духовна култура, заемаща определена територия. Поради липсата на писмени или други сведения, указващи името на тази общност, условно се дава името на най-близкото съвременно селище, където за първи път е открита и идентифицирана подобна праисторическа общност. Такъв е случаят с култура Градешница от ранната каменно-медна епоха, обхващаща територията на Западна и Северна България. В литературата тя е известна като класически представител на "културите на врязаната керамика”. Това определение идва от богато украсените с врязани орнаменти, в много случаи инкрустирани с бяла материя, керамични фигурки и съдове, независимо от формата и предназначението им.

Селището от ранния халколит е открито за първи път от Богдан Николов в 1961 г. От 1964 г. до 1971 г. в него са проведени сондажни и системни археологически проучвания и резултатите са публикувани. Обектът е разположен върху територията на двете местности Калето и Градището на 1,5 км западно от днешното село Градешница, Врачанско. Той заема източния, естествено укрепен дял на голяма скалиста тераса, която е част от един живописен и богат на извори варовиков карст.

Археологическите проучвания установяват, че културните пластове от ранната каменно-медна епоха имат средна височина 1,2 м и са образувани от развалините на опожарени жилища и техния инвентар. Разграничени са три културни пласта разположени един върху друг, които свидетелстват, че селището е застроявано, разрушавано и опожарявано три пъти. Откривателят ги обозначава с латинските букви "А”, "В” и "С”. След третото разрушаване то е напуснато завинаги. Най-горният културен пласт е частично унищожен от ерозията и обработката на почвата в по-ново време. Проучванията установяват, че жилищата от този културен пласт са изградени върху очертанията от развалините на сградите от предшестващите два пласта. Това показва, че през своите три етапа на съществуване селището е имало приблизително еднакъв план и е било обитавано от едно и също население. Това е уседнала общност с добре изразен земеделско-скотовъден характер, имаща добре развито грънчарство, проявяваща особености в орнаментиката на керамичните съдове, идолната пластика и различните предмети и с богат духовен живот.

Жилищата са наземни, имат правоъгълен план и се състоят от едно или две помещения. Ориентирани са с дългата си ос от север на юг. Те са строени от забити в земята колове преплетени с пръти, дебело измазани от вътре и от вън с глина. Покривът вероятно е двускатен и също измазан от вътре с глина. Входовете са разположени най-често от юг, а отоплителните им съоръжения (пещи) – в северната част на сградите.

Глинената плочка с протописмени знаци е открита при разкопки през 1969 г. върху пода на опожарена сграда от втория културен пласт – жилище 1 от ниво "В” на селището. Този пласт съответства хронологически на пласта Караново VI от Южна България. Откривателят не е установил по-късни нарушения, т.е. стратиграфската позиция на находката е сигурна и без съмнение се отнася към първата половина на V хил. пр. Хр. Жилището се състои от две почти еднакви по големина помещения, които са свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, каменна мелница и няколко големи или малки глинени съдове с различна форма, украса и предназначение. В южното помещение освен глинената плочка с протописмени знаци са открити две плитки паници с врязани пиктограмни знаци върху дъната им и добре запазена глинена човешка фигурка.

Плочката има форма на плитко четвъртито съдче снабдено с две малки пъпковидни дръжки. Знаците са врязани и от двете му страни. Смята се, че знакът върху дъното символизира човешка фигура в точно определена поза. Върху лицевата страна са врязани многобройни знаци подредени в строго организиран ред. Според Богдан Николов, в пиктограмните знаци е вложен определен символичен смисъл и, съобразно разбиранията на праисторическия човек, те са съдържали определено апотропеично (или предпазно) свойство. До аналогични заключения стига в изследванията си и д-р Стефан Гайд, разглеждайки знаците по отделно.

Наличието на протописменост показва, че през епохата на ранния халколит по нашите земи са живели човешки общности с висока култура и Балканите са били едно от средищата на високо развитите древни цивилизации. Определено можем да твърдим, че пиктограмните знаци върху плочката от Градешница са най-ранната протописменост, хронологически предхождаща знаците върху глинения печат от пласта Караново VI в Южна България и плочките с писмени знаци от Търтърия в Румъния. За сравнение можем да кажем, че смятаните за първи писмени знаци – тези на Шумерите и от остров Крит датират от средата на III хил. пр. Хр, т.е. около 1200-1300 години по-късно.

Тук е мястото да обърнем внимание на един според нас важен факт, който до сега е пропускан. В съседство с жилището, от което произхожда плочката, е открито друго по-малко, съставено от едно помещение жилище, отнасящо се към същия културен пласт. При разчистване на опожарените рушевини в него са намерени редица предмети от култова сцена изработени от глина. Това е богато орнаментиран с врязани, инкрустирани знаци глинен модел на жилище с четири стени, двускатен покрив с моделирани върху него шест човешки глави и арковиден вход; две столчета с една масичка и две глинени фигурки също с врязани орнаменти, според откривателя изобразяващи мъж и жена с изразително представено лице и прическа. Тези две сгради, разположени една до друга, заедно с откритите в тях находки навеждат на мисълта за храмов комплекс съществувал през втория период от развитието на раннохалколитното селище.

Регистрирани са няколко опита за разчитане на пиктограмните знаци от Градешница. Обективна трудност, с която се сблъскват изследователите, е голямата дистанция на времето – това са повече от 6500 години. Начинът на мислене на създателите на тези знаци е бил коренно различен от този на съвременния човек. През хилядолетията тази мисловна връзка се е прекъснала и за сега е изключително трудно да бъде възстановена.

Не можем да отминем без внимание факта, че при прочита на знаците върху плочката от Градешница се открива думата "Тракия”. Този факт е смущаващ поради обстоятелството, че според съвременната наука етногенезиса на Траките започва в края на IV и началото на III хилядолетия пр. Хр и се свързва с появата на индоевропейците. От казаното по-горе е видно, че керамичната плочка с протописмени знаци от Градешница е създадена през първата половина на V хил. пр. Хр от население, носещо коренно различни медитерански антропоплогически белези. Това разминаване трябва да намери своето логично и убедително обяснение. В тази връзка теоретично бихме предположили, че е възможно думата "Тракия” да е чисто географско понятие с корени от най-дълбока древност. Независимо от смяната на населението с неговите антропологически и културни особености през различните исторически периоди това геогафско име се е предавало и съответно обитателите на този географски район са се наричали „Траки”.

По отношение на връзката на пиктограмните знаци с най древните култове можем да изразим следното становище. Идеята за индоевропейския триединен модел се смята за убедителна поради факта, че тя води началото си от т.н. праиндоевропейска общност. При разселването на етносите тя не се е разрушила и триединният модел се е запазил в епични и митологични произведения. В тракийския орфизъм първоначално съществува Великата Богиня – Майка. Тя е вселената: самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце, а през нощта – огън.

През втората половина на V хил. пр. Хр. култура Градешница в Северозападна България е наследена от следващата я хронологически къснохалколитна култура Криводол. През този период селищата се преместват на високи, трудно достъпни и естествено укрепени места. Изграждани са допълнителни глинобитни укрепитни съоръжения. Археологическите проучвания навсякъде установяват следи от мащабни пожари и разрушения – безспорни свидетелства за конфликти, войни и гибел. Тези събития неминуемо довеждат до постепенно загиване през IV хил. пр. Хр. на най-ранната праисторическа цивилизация в Европа. Вероятна причина за унищожаването на енеолитните култури и разпадането на цялата етнокултурна област е едно крупно явление с комплексен природогеографски и исторически характер.

Към края на V хил. Пр. Хр. постепенно отзвучава т. нар. Климатичен максимум. Нивото на световния океан се издига на 3 м. от сегашното. Климатът застудява и се засушава. В резултат се увеличават ледените шапки на Европейската платформа, която под натиска им леко потъва. Това явление довежда до допълнително покачване на подпочвените води. Ниските терени се заблатяват трайно и стават негодни за земеделие. От друга страна , най-сухите части на степите се превръщат в полупустини. Тези процеси водят до първото археологически регистрирано голямо преселение на племена от североизток към територията на днешна България. През първата половина на IV хил. пр. Хр от тези праисторически култури остава само заличим от времето спомен. А ние, извличайки отдавна погребаната информация в земята, се изумяваме и възхищаваме на постиженията на тази блестяща земеделска цивилизация и се гордеем, че тя е съществувала по нашите земи.

                                          Георги Ганецовски - уредник в отдел "Археология"

 

 

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (09.03.2012) | Автор: Георги Ганецовски
Преглеждания: 820 | Тагове: Георги Ганецовски, писменост, най-ранната писменост, Градешница, праисторическо селище
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси