КУЛТОВА БРАДВИЧКА НА ТРАКИЙСКИ ЦАР-ЖРЕЦ - Статии 2012 година - Археология - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:43Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [2]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2014 година [2]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Археология » Статии 2012 година

КУЛТОВА БРАДВИЧКА НА ТРАКИЙСКИ ЦАР-ЖРЕЦ

В хранилищата на РИМ – Враца, в солидна метална каса е заключен един изключително интересен и неекспониран до момента (може би затова и непознат за широката публика) предмет. Става дума за малка бронзова брадвичка-амулет с дължина малко над 5 см. и ширина от същия порядък. Петата (задната част – противостояща на острието) е оформена като глави на овен и бик. Подобни брадвички с животински глави има само шест открити в страната, но не това калкулира нейната ценност. Уникалността й се определя от скритата в нея семантика и от внушенията, които излъчва комплексът двойна брадва-овен-бик. Тази семантика и тези внушения са тясно свързани с езотеричната философия на Тракийския орфизъм и тракийската царска идеология.

Двойната брадва е знак, който съпътства цивилизациите в евро-азийския културен ареал вече почти 10 хилядолетия. Основното й осмисляне е като атрибут на върховното мъжко божество, като символ на жреческа и върховна власт. Според тракийското митологическо мислене, обредност и вяра, тя несъмнено е царска инсигния (възприемана като жезъл, скиптър) и предмет, пропит от сакралност (участващ в култови ритуали или религиозни церемонии). Поради своята форма, двойната брадва е въплъщение на медиацията в пространствен, времеви, нравствен, социален и религиозен аспект. В същата позиция, обаче, според Тракийския орфизъм е и Царят-жрец. Затова – съвсем логично – двойната брадва се превръща в емблема на царската власт в Тракия, регистрирана в монетни емисии на тракийските царе, върху съдове от "царското” съкровище от Рогозен и други сакрални паметници на тракийската култура.

Овенът е фигура с изявен митофон, богата фабуларност и устойчива обредност, структурирани около три основни теми: "плодородие/богатство”, „медиация”, "царска инвеститура/инсигния”. Овенът/овчите стада в Тракия са еквивалент на икономическа (царска) мощ и благосъстояние. Медиативната позиция на овена е проследима и доказуема за тракийската духовност в няколко насоки и на няколко нива – в пространствен, обреден и религиозен аспект. Забележимо е и присъствието на овена в тракийското изкуство: поредицата овнешки глави върху скифоса от Стрелча; изображението върху начелника от Мезек, гирляндата от овнешки глави върху кана от Рогозен; редицата от глави на овен върху фиала №48 (колекция Васил Божков); жертвоприношението на овен при шлема от Коцофени; трайното присъствие върху споменатите в началото шест култови брадви-амулети. Всички изброени примери фиксират една висока сакралност, имайки предвид несъмнено ритуалната им и "царствена” характеристика.

       Бикът в тракийската обредност и вяра се свързва преди всичко с мистериалното божество Дионис (Загрей). Неговата ключова, идеологически осмислена роля намира адекватна проекция и в изобразителното изкуство – бичи глави или фигури са изобразени по: фиали и кани от Рогозенското съкровище; фриза на гробницата в Свещари; брадвите-амулети с протоме на бик. Приведените примери също са белязани с висока сакралност, която безусловно оправдава и характеристиката им "царски”. Тази "царственост” е кодирана и в монетите на тракийските племена дерони и едони, с изображение на впряг бикове, в което изображение се припознава актът на даряване с царска (икономическа) инсигния.

 В трако-елинското културно пространство е доказана митологическата симбиоза, изофункционалност и амбивалентност в тандема "овен-Хермес”. Хермес е класическият бог-медиатор на космично, социално и религиозно ниво. Но такъв е и царят-жрец, според учението на Тракийския орфизъм. Хермес е свързан с всички династически легенди от Балкано-анатолийския регион. Той е „царско божество” и за траките, защото според Херодот: "Отделно от народа, царете (тракийските – б. м.) почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в негово име и изкарват от него своя произход”.

       В трако-елинското културно пространство е доказана митологическата симбиоза, изофункционалност и амбивалентност и в тандема "бик-Дионис (Загрей)”. Но Дионис (Загрей) също е „царско божество”. Не случайно изображения на бога, на негови атрибути или мотиви от митологичния му кръг присъстват по монети на тракийските царе и съдове от тракийски „царски” съкровища. Той е основател на една от най-значимите митични тракийски династии – тази на Харопс-Ойагър-Орфей. Показателен е и фактът, че в династическия дом на Севт ІІІ, царското светилище е посветено именно на Дионис (Загрей). Дионис (Загрей) се проявява и като медиатор на космично, митологично и социално ниво, а тази му същност се дублира и от елементи от култово-обредния му кръг, каквато е двойната брадва. Но в същата позиция, според орфическата доктрина, е и тракийския владетел, който също притежава култова царско-жреческа брадва.

       И тук кръгът на разсъжденията се затваря. Семантичният анализ и митологическите интерпретации на комплекса двойна брадва – овен/Хермес – бик/Дионис (Загрей) категорично доказват „царската” принадлежност и култовото предназначение на представяната брадва-амулет. Именно това определя изключителната й стойност и ние сме горди, че РИМ – Враца притежава такъв ценен експонат.

Илия Стоянов - директор на РИМ - Враца

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (09.02.2012) | Автор: Илия Стоянов
Преглеждания: 1196 | Коментари: 3
Общо коментари: 3
1  
А снимка?!?!? Това нещо може ли да се види някъде?!?!?!?

2  
Много уместен въпрос smile Ще се постарая да те зарадвам в най-скоро време..поне с отговор "да" или "не" wink

3  
Ето вече има снимка smile

Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси